— Само че не посочва кой е виновникът — възрази умърлушен Марк.
— Така е. Но ако шишето наистина е било хвърлено през прозореца на тази вътрешна стая, това е станало доста след смъртта, защото там едва ли някой е останал сам дори и за малко, преди сержантът да дойде и да си отиде. А ако виновникът е носил стъклото през цялото време със себе си, така както е зле запушено в момента, тогава маслото вече го е белязало. Може да се опита да изтрие петното, но няма да му е лесно. А кой може да си позволи да изхвърли роба или расо? Не, белезите само чакат да бъдат открити.
— Ами ако извършителят е външен човек, не от къщата, и след злодеянието просто е хвърлил стъкленицата от пътеката? Вие вече се замислихте веднъж за магера и за слугите.
— Не твърдя, че е изключено. Но доколко е вероятно? От пътеката човек може да метне шишето така, че да падне в средата на яза, в дълбокото. Дори и да не потъне — а в този случай той би имал достатъчно време да се погрижи за това! — шишето би било отнесено обратно в потока и оттам — в реката. Но както виждаш, то е паднало по-напред, затаило се е там и ни е чакало да го открием.
— Сега какво трябва да правим? — попита брат Марк, вече станал на крака и готов за действие.
— Да тръгваме за вечернята, синко, иначе ще закъснеем. А утре трябва да отидеш с тази улика при Хю Берингар в Шрусбъри.
Мирянското присъствие на вечернята беше оскъдно и все пак налице. Тази вечер Мартин Белкот бе пристигнал от града да благодари сърдечно първо на Бога и после на Кадфел за това, че синът му се бе завърнал здрав и читав. След като службата приключи, той изчака братята да излязат от църквата и тръгна да посрещне Кадфел при южната врата.
— Отче, на вас дължим това, че момчето отново си е у дома, макар и поопердашено, а не се въргаля в някое подземие в крепостта заради усилията си.
— Не на мен, защото аз не бих могъл да го освободя. Хю Берингар реши, че е по-добре да го прати да си ходи. И знайте, че каквото и да се случи, можете да разчитате на Берингар като на почтен и честен човек, който никога не търпи несправедливост. Ако ви се наложи да се срещнете с него, кажете му истината.
Белкот се усмихна уморено.
— Истината, но не цялата истина, дори и на него… въпреки че той действително се оказа великодушен към моето момче, съгласен съм. Но докато другият не е в безопасност също като Едуай, няма да обадя никому къде е. На вас обаче, отче…
— Не! — прекъсна го бързо Кадфел. — Не искам да знам, въпреки че се надявам скоро да няма вече причина да се крие. Но това време не е дошло. Всичко наред ли е със семейството ви? Как е Едуай?
— Нищо му няма. Май дори се перчи със синините си. Всичко той бил измислил. Сега поне за известно време се е укротил. Никога не съм го виждал толкова послушен, а това хич не е лошо. Работи с повече старание. Не че сме претоварени с работа пред празниците, но нали Едуин го няма, а и Майриг замина да кара Коледа с роднините си, та ми се струпа достатъчно и за моя хубостник.
— Значи Майриг отиде при семейството си, така ли?
— Винаги си ходи за Коледа и Великден. Има братовчед и някакъв чичо нагоре към границата. Ще се върне преди Нова година. Такъв си е Майриг, много държи на роднините си.
Да, така беше казал, когато Кадфел се видя с него. „Моят род е родът на майка ми. Аз си вървя с нашите. Баща ми не е уелсец.“ Естествено, че ще иска си иде за празниците.
— Мир на всички ви за Рождество Христово! — каза Кадфел обнадежден, откакто намерената улика лежеше на една полица в неговата сушилня.
— Амин! Аз и моето семейство сърдечно ви благодарим за неоценимата помощ и ако някога имате нужда от нашата, заповядайте!
Мартин Белкот се върна в своята работилница, изпълнил дълга си, а брат Кадфел и брат Марк, с бремето на своя все още неизпълнен дълг, отидоха на вечеря.
— Ще тръгна рано за града — прошепна настойчиво брат Марк в ухото на Кадфел, както седяха в един ъгъл на сборната зала, където след вечеря брат Франсис четеше с фъфлене някакви латински текстове. — Ще отсъствам от утренната. Най-много да си спечеля едно покаяние!
— Не! — прошепна твърдо брат Кадфел в отговор. — Ще изчакаш да мине обед и тогава вече ще си свободен да вършиш собствените си задължения, тъй като за теб това ще бъде едно напълно законно дело, при това най-доброто, с което можеш да се заловиш. Няма да ти позволя да нарушаваш установения ред.