— Точно така! Законен областен съд, какъвто има в Уелс! Навремето родът Бонел водеше разни дела за границите на земите си ту според уелския, ту според английския закон, както им отърваше. Но хората си харесват уелския закон и свидетелските показания на съседите: за тях това е правилният начин да се разреши един спор. Така е праведно! — отсече брат Рийс, поклати побелялата си глава и вдигна поглед към Кадфел. — Какво си се загрижил толкова за закона, братко? Да не смяташ и ти да водиш дело? — тази мисъл го накара да се изкикоти и той за пореден път оголи влажните си беззъби розови венци.
— Аз не — отбърна Кадфел и стана, — но си мисля, че един човек, когото познавам, може и да има подобно намерение.
Излезе навън умислен и се озова в просторния двор, където ниското зимно слънце блесна в очите му и го ослепи за втори път. Колкото и да бе невероятно, в тази моментна слепота най-сетне съвсем ясно видя пътя, който трябваше да следва.
ГЛАВА ОСМА
Искаше му се да свърне от „Уайл“, за да си поприказва с Мартин Белкот и да се убеди лично, че семейството не е под наблюдение, чо не го направи, било защото имаше на ум по-спешна задача, било защото не искаше да привлича вниманието към този дом. Хю Берингар бе човек независим и със силно чувство за справедливост, но хората от наместничеството на Шропшир бяха нещо съвсем друго и виждаха своя началник по-скоро в лицето на Гилбърт Прескот. В това нямаше нищо чудно, тъй като Прескот беше официалният представител на крал Стивън тук. Чувството за справедливост на Прескот бе по-безкомпромисно, по-късогледо и устремено към бърз и порядъчен завършек. Прескот може да бе заминал за Уестминстър, а Берингар на думи може и да го заместваше напълно, ала сержантите и войниците продължаваха да действат по познатия начин, втурвайки се да преследват само най-явната плячка. И в случай че работилницата на Белкот беше под наблюдение, не биваше Кадфел да привлича вниманието към нея. Ако пък опасенията му бяха неоснователни, толкова по-добре, значи думата на Хю бе натежала.
Тъй че Кадфел продължи кротко нагоре, отмина двора на Белкот, без да поглежда към него, и прекоси града. Пътят му на североизток минаваше през моста, обърнат към Уелс, но той отмина и него и изкачи хълма към Хай Крос. От това място улицата леко се спускаше, после отново преминаваше в баир нагоре и стигаше до вратата на крепостта.
След обсадата през лятото гарнизонът на крал Стивън вече владееше изцяло крепостта и стражата, макар и бдителна, бе спокойна и самоуверена. Когато се приближи, Кадфел слезе от мулето, поведе го нагоре по стръмното и скоро навлезе в сянката на вратата. Странникът го изчака невъзмутимо.
— Добро утро, отче! Какво ви води насам?
— Искам да поприказвам с Хю Берингар от Мейсбъри — отвърна Кадфел. — Съобщете му за брат Кадфел и смятам, че ще ми отдели малко от времето си.
— Нямате късмет, отче, поне засега. Хю Берингар не е тук и сигурно няма да се върне до здрач, тъй като замина да дири нещо надолу по реката заедно с Мадог Мъртвешката лодка.
Тази неочаквана вест окуражи Кадфел, за миг обезсърчен и смутен от вестта за отсъствието на Берингар. Можеше да измисли и нещо по-добро в края на краищата. Ако беше оставил шишето на брат Марк, той спокойно би могъл да направи второ посещение, след като първото не бе постигнало целта си. Единственият човек, на когото имаше пълно доверие тук, бе Берингар, но ето че сега изпадна в полоЖение, което трябваше да предвиди. Хю не беше губил време да праща хора по дирите на мощехранителницата на Едуин, бе тръгнал да я търси лично, вместо да разчита на подчинените си. В случай че сега седнеше да го чака, щеше сериозно да се забави, а не можеше да си го позволи. Брат Барнабас лежеше болен, Кадфел бе поел задължението да го лекува, тъй че колкото по-бързо стигнеше, толкова по-добре. Замисли се дали да довери своята скъпоценна улика на някой друг, или да я задържи, докато му се удаде случай да я връчи лично на Берингар. В края на краищата Едуин продължаваше да бъде някъде на свобода, тъй че за момента не можеше да го сполети нищо лошо.
— Ако сте тук по случая с отравянето — обади се стражникът услужливо, — можете да говорите със сержанта, който го замества. Чувам, че в манастира ставали разни неща. Ще си отдъхнете, когато хванат негодника и ви оставят на мира. Влизайте, отче, аз ще вържа мулето би и ще пратя да кажат за вас на Уилям Уордън.
Е, поне можеше да види този заместник и да оцени що за човек е. Кадфел мина през вратата и изчака в едно каменно преддверие. Мушна причината за своето посещение в торбата си, докато реши какво да прави. В това време сержантът се появи и още от пръв поглед стана ясно, че шишето нямаше да напусне скривалището си. Беше същият военен, който пристигна в къщата на Бонел веднага след известието на приора — брадат, як, с орлов нос, самоуверен и припрян, щом подушеше явна диря. Той също веднага разпозна Кадфел и големите му бели зъби блеснаха в презрителна усмивка сред рунтавата брада.