Къщата се поддържаше от слугите на Бонел, които щяха да продължат да изпълняват задълженията си и при новия собственик. Един коняр дойде да поеме юздите от Кадфел, без да смята за необходимо да попита кой е пристигналият, облечен в бенедиктинско расо. В двора шетаха само няколко човека, те бяха напълно достатъчни — бъпреки че беше внушителна, къщата едва ли се нуждаеше от голяма прислуга за поддържането й. Всички до един бяха местни, разбира се, а това означаваше уелсци също като домашната прислужничка, която бе сгрявала леглото на господаря и бе родила от него незаконно дете. По онова време Бонел може и да е бил привлекателен мъж и освен с дете да я е дарил и с наслада. След това поне я беше задържал, както и детето, макар и просто като предпочитана прислуга, а не като членове на семейството му, не негова кръв. Беше човек, който не вземаше повече, отколкото смяташе, че му принадлежи по закон, но който никога нямаше да се откаже от нещо, попаднало в мрежата му. Човек, отдал по взаимна договореност освободен вилански имот под аренда на гладуващ по-млад син от свободно семейство, а после с подкрепата на закона обявил въпросния арендатор за вилан заради даваната от него повинност и по силата на същия закон лишил потомството му от свобода.
В тази спорна погранична земя и не по-малко спорно законодателство Кадфел се почувства уелсец по душа, но не можеше да отрече, че англичанинът също толкова разпалено бе управлявал според собствения си закон, напълно убеден в правото си. Той не беше зъл човек, само син на своето време и място и бе умрял от насилствена смърт.
Всъщност Кадфел нямаше друга работа в тази къща, освен да поогледа, което и бе сторил. Но въпреки това реши да влезе вътре, изкачи се по външната стълба и се озова в коридора, преминаващ в пруст. Откъм кухнята се появи едно момче, поклони му се и го отмина, явно вземайки го за местен човек, който знае как да се оправи тук. Прустът беше с висок таван, на стената бяха окачени еленови рога. Кадфел мина през него и се озова в дневната. Изглежда, за тук навремето Бонел бе поръчал стенната облицовка, изработена от Мартин Белкот — сделката, станала причина да срещне и да хареса Рихилдис Гърни, някогашната Рихилдис Вон, дъщеря на честен и скромен търговец.
Мартин бе свършил добра работа, влагайки голямо умение и любов. Дневната бе по-тясна от пруста, защото в единия ъгъл имаше параклисче с разпятие. Беше окъпано в светлина, ухаеше на лакираната и украсена с дърворезба дъбова дървесина, чиито сребристи жилки проблясваха на слънчевите лъчи, нахлуващи през широкия прозорец. Едуин имаше добър зет и добър майстор. Нямаше основания да се вайка, ако наследството му се изплъзнеше.
— Извинявайте, отче! — произнесе почтителен глас зад гърба на Кадфел. — Никой не ми каза, че е дошъл човек от Шрусбъри.
Кадфел се обърна стреснат и видя управителя, пратен от манастира — мирянин, правник, достатъчно млад, за да е почтителен към своите работодатели, и достатъчно зрял, за да прилага вещо знанията си.
— Аз ви дължа извинение — каза Кадфел, — че пристигам без предизвестие. Честно казано, нямам специално поръчение, но понеже бях наблизо, прииска ми се от любопитство да видя новото ни имение.
— Ако наистина е наше — каза тъжно управителят и се огледа с вещо око, оценявайки какво би загубил манастирът. — За момента това изобщо не е сигурно, въпреки че е без значение за моето задължение да го поддържам в добър ред, дори накрая съдбата да се окаже неблагосклонна. Мястото се управлява добре и носи печалба. Но щом не сте изпратен тук, отче, къде ще отседнете? След като все още ние държим имението, можем да ви предложим подслон, стига да решите да останете.
— Не мога — каза Кадфел. — Пратиха ме от Шрусбъри да се погрижа за един болен наш брат, овчар в кошарите край Ридъкройсо, и докато не оздравее напълно, трябва да го наглеждам.
— Надявам се, че се оправя?
— Толкова бързо, че реших за няколко часа да прескоча дотук и да видя какъв имот може да изпуснем. Но имате ли някакво конкретно основание да мислите, че нашето владение може да ни се изплъзне? Освен явното затруднение, произлизащо от факта, че споразумението не бе подпечатано навреме?