Управителят се смръщи и прехапа неуверено устни.
— Положението е твърде особено, тъй като, в случай че и светският наследник, и манастирът загубят право на собственост, въпросът за бъдещето на Молили остава открит. Графът на Честър е сюзеренът и може да направи каквото намери за добре, но в смутни времена като тези много се съмнявам, че ще иска да го остави в монашески ръце. Можем да се обърнем към него, разбира се, но не и преди Шрусбъри да има отново игумен с всички правомощия. А междувременно единственото, което ни остава да направим, е да стопанисваме земята, преди да е излязло законно решение. Ще обядвате ли с мен, отче? Или поне чаша вино да ви предложа?
Кадфел отказа предложението за обяд. Беше още рано, а той искаше да използва оставащите часове от деня. Но виното прие с удоволствие. Седнаха заедно в стаята с дървената облицовка на стените и смугло уелско момче, прислужник в кухнята, им донесе гарафа и два рога.
— Нямате неприятности с уелсците на запад оттук, надявам се? — попита Кадфел.
— Никакви. Съседи са с фамилията Бонел вече близо петдесет години и двете страни са свикнали и нямат лоши чувства една към друга. Вярно, че аз не общувам много с тях, като се изключат собствените ни уелски арендатори. Сам знаете, отче, че тук от двете страни на границата има и уелсци, и англичани, които живеят синор до синор и вече са се сродили помежду си.
— Един от нашите най-възрастни братя е роден точно тук, в едно село между Лансилин и Молили. Когато разбра, че ще идвам насам, ми разказа за роднините си. Ще се радвам, ако успея да предам поздравите му, стига да намеря тези хора. Спомена двама свои братовчеди: Кънфрит и Оуайн ап Рипс. Не сте ли срещали някого от тях? И мъжът на сестра му… някой си Айфор ап Морган… въпреки че сигурно са минали доста години, откак за последен път ги е виждал. Доколкото разбрах, този Айфор ап Морган може би е покойник. Сигурно е горе-долу на годините на брат Рийс, а малцина от нас доживяват такива старини.
Управителят поклати глава неуверено.
— Чувал съм за Кънфрит ап Рийс, има чифлик на около половин миля на запад оттук. А Айфор ап Морган… не знам нищо за него. Но ако е жив, момчето ще знае, той самият е от Лансилин. На тръгване го попитайте на уелски, въпреки че знае английски достатъчно добре. Ще измъкнете повече от него, ако говорите на уелски… а и ще бъде по-отзивчив, ако не съм с вас — добави той с кисела усмивка. — Никой от тях не е зле разположен, но каквото знаят, го държат за себе си. Възхитително е как престават да разбират английски, когато им е удобно да не допускат до себе си чужденеца.
— Ще опитам — отвърна Кадфел, — благодаря ви за полезния съвет.
— Тогава ще ме извините, че няма да ви изпратя до портата, и ще ви пожелая тук добър път. Сам ще се оправите по-добре.
Кадфел разбра намека, сбогува се с управителя в дневната, отново прекоси пруста и по коридора отиде в кухнята. Момчето беше там и точно се отдръпваше от пещта с почервеняло лице и с подница, върху която грееха току-що изпечени самуни хляб. Предпазливо се озърна, преди да остави хлябовете върху глинената горница на пещта, за да изстиват постепенно. Не беше нито страх, нито недоверие, а бдителността на диво животно, неизменно нащрек, любопитно и готово да бъде приветливо или подозрително, да изчезне за миг.
— Господ да те поживи, синко! — каза Кадфел на уелски. — Ако вече си извадил всичкия хляб, направи едно християнско дело, ела до портата с мен, странника, и ми покажи пътя до чифлика на Кънфрит ап Рийс или на неговия брат Оуайн.
Момчето се вторачи в него, очите му светнаха от любопитство, задето така благо се бяха обърнали към него на собствения му език.
— Ти си от манастира Шрусбъри, така ли? Монах ли си?
— Да.
— Но си уелсец?
— Като тебе, момко, но не от тези места. Родом съм от долината Конуи, близо до Тревриу.
— Каква работа имаш с Кънфрит ап Рипс? — попита момчето направо.
Сега вече зная, че съм в Уелс, помисли си Кадфел. Един слуга англичанин, ако изобщо посмее да попита нещо, ще го направи по заобиколен път и раболепно от страх да не му отрежат ушите, а това момче говори с мен като равен с равен.
— В нашия манастир — обясни той най-любезно — има един възрастен брат, който преди време е бил познат по тези краища като Рийс ап Грифит. Та той е братовчед на тези двама синове на Рийс. На тръгване от Шрусбъри му обещах, че ще нося поздрави от него на роднините му, стига да ги открия. И докато говорехме за това, той ми даде още едно име. Може би поне ще можеш да ми кажеш дали този човек е жив, защото трябва да е доста възрастен. Рийс имал сестра Мараред, която се омъжила за някой си Айфор ап Морган, после им се родила дъщеря Ангарад, въпреки че, както научих, тя починала преди години. Но ако Айфор е още жив, на него също ще му нося поздрави.