— Казах да престанеш — Конър стовари юмрук по масата.
— Я по-полека! — изръмжа Шей насреща му.
— Монроу? — промълви Тес, поглеждайки неспокойно към Конър.
— Всичко е наред — тихичко отвърна Монроу. — Имат право да знаят.
Конър поклати глава и изсипа остатъка от съдържанието на шишето в кафето си.
— Явно не сме приключили със сърцераздирателните истории за тази вечер.
11
Монроу се облегна в стола си.
— Изпратиха ме като Нападател в Чистилището, когато бях на двайсет години. Бях безразсъден младок, преливащ от самонадеяност и амбиция. Имах доста високо мнение за себе си.
Той се засмя тихо и прокара пръсти през тъмната си коса.
— Не бях съгласен с правилата, наложени от тогавашния ни Водач. Той беше добросъвестен мъж на име Дейвис. Не ми харесваше разпореждането му младите Нападатели винаги да патрулират по двойки, нито това, че отделяхме толкова време за проучване на Пазителите, колкото и за подготовката и осъществяването на мисиите си.
Монроу скръсти ръце на гърдите си, потънал в спомени.
— Един ден, когато се предполагаше, че тренирам, излязох навън сам. Запътих се към Халдис, убеден, че мога да се справя с един-двама Стражи и без чужда помощ. Бях истински глупак. Ако обстоятелствата бяха различни, сега щях да съм мъртъв.
— Какви обстоятелства? — попита Шей.
— Натъкнах се на вълчица, излязла сама. Нахвърли се отгоре ми по-бързо, отколкото предполагах, че е възможно — не можах дори да извадя оръжието си. Ужасно бях подценил уменията на противника. Оказах се повален на земята, сигурен бях, че ще ме убие — гласът му изневери за миг и той преглътна. — Ала ето че миг по-късно над мен се бе надвесил не вълк, а млада жена.
Той ме погледна и се усмихна.
— Надали беше много по-голяма от теб, Кала.
Кимнах. Сърцето ми биеше учестено.
— Защо е приела човешката си форма?
Монроу стисна зъби:
— Помоли ме да я убия.
— Какво? — ахна Шей.
Чух приглушено хлипане и когато се обърнах, видях, че Тес отново се бе разплакала. Адна обви ръка около раменете й.
— Бях поразен — продължи Монроу. — Тя едва говореше през сълзите си. Просто се притискаше в мен и ридаеше.
Стихийни чувства горяха в погледа на Монроу. Усетих, че ми е трудно да дишам.
Той се размърда неспокойно в стола си.
— Обвързана с жесток мъж, когото не обичаше, тя живееше в постоянен страх от господар, по-зъл дори от мъжа й, и в ужас от това, което можеше да сполети глутницата й, която й бе неимоверно скъпа, ала чийто живот бе също така непредсказуем и лишен от свободна воля, както и нейният.
Монроу замълча и си пое дълбоко дъх, преди отново да продължи:
— И все пак тя някак бе успявала да понесе всичко това. Поне до този момент.
— Какво се променило? — прошепна Шей и погледна към мен. При вида на измъченото ми лице, той взе ръката ми в своята и аз я стиснах с всичка сила.
— Беше получила заповед от господаря си да роди дете — Монроу затвори очи. — И просто не можеше да понесе мисълта да обрече едно невинно създание на същия омразен живот, който хвърляше сянка на най-черно отчаяние над нейните дни.
— Какво направи? — попитах едва чуто.
— Предложих да й помогна — Монроу отвори очи, помътнели от някакво дълбоко чувство. — Разказах й за Опустошението. Истинската история, опровергаваща всички лъжи, които бе слушала от люлката. Говорих й за времето, когато Търсачи и Стражи се съюзили, за да се опълчат на Пазителите. Отчаяно исках да я убедя, че има и друг начин. Да я накарам да се уповава на друго, освен на смъртта. Никога дотогава не бях срещал подобна болка. Не исках нищо друго, освен да я спася.
Двамата с Шей го слушахме безмълвно, напълно погълнати от разказа му. Конър се взираше в чашата си, а Адна галеше Тес по косата. Сайлъс като че ли не ни обръщаше никакво внимание — беше забил нос в тетрадката си и само от време на време хвърляше поглед към Шей.
Монроу се усмихна печално.
— Започнахме да се срещаме тайно. Носех й всичката информация за съюзничествата в миналото, с която разполагах.
Шей ме помилва по ръката и когато вдигнах поглед към него, той ми се усмихна нежно. Всичко това не убегна от вниманието на Монроу, който повдигна леко вежди.
— Познато ли ви звучи?
Шей кимна.
Усмивката на Монроу се превърна в гримаса и той продължи:
— Дейвис страшно се разгневи, задето бях нарушил разпорежданията му, но с радост приветства възможността да привлечем Стражи на своя страна. Това като че ли бе най-добрият ни шанс да отнемем контрола над Халдис от Пазителите. Корин успя да спечели подкрепата на неколцина от своята глутница. Планът ни беше да ги изведем от там, да съберем многочислена сила, като слеем няколко търсачески отряда, и заедно да нападнем Пазителите във Вейл.