— Май си прав — Шей изпъна рамене. — И аз съм доста напрегнат.
Итън се засмя.
— Не се тревожи. Аз ще съм ви рефер и ще се погрижа тези двамата да играят честно.
— Ужасен си! От теб човек не може дори да се позабавлява — каза Конър и замени двата катара с обичайните си мечове.
— Готови ли сме? — попита Адна.
— Иска ли питане! — ухили се Конър.
Шей кимна, без да откъсва очи от двамата Търсачи, които започнаха да описват бавни кръгове около него. Видях как вените на шията му изпъкнаха и затуптяха, когато те го доближиха. Адна замахна първа — камшиците й се стрелнаха ниско, мъчейки се да достигнат глезените му. Шей ги избегна с такава лекота, сякаш скачаше на въже, но когато се приземи, Конър се нахвърли отгоре му, размахал мечовете си толкова мълниеносно, че едва можех да различа къде свършва единият и започва другият.
Понечих да пристъпя напред, тъй като инстинктът ме тласкаше да застана между Шей и проблясващата стомана. Тялото ми жадуваше да последва зова за кръв. Имах чувството, че ще се задуша, докато се опитвам да потисна вълка, който отчаяно се мъчеше да се отскубне от затвора на човешкото ми тяло. Ала не биваше да се намесвам. Шей се нуждаеше от това. Време бе Потомъкът да се бие сам, без чужда помощ. Не бях предполагала обаче колко трудно ще ми бъде да се отдръпна. Отстъпих към стената, за да се отдалеча от схватката, но миг по-късно подскочих, когато шиповете на един боздуган ме одраскаха по шията.
Шей прикова поглед в Конър. Мечовете им се срещнаха и дрънченето на метал отекна между стените и тавана. Докато вниманието на двамата мъже бе насочено един към друг, Адна бавно се прокрадна изотзад. Камшиците се стрелнаха към незащитения гръб на Шей. Неволно ахнах, когато той натисна остриетата на Конър надолу, като в същото време подскочи високо, преметна се над Адна и се приземи точно зад нея. Конър изкрещя и се хвърли на земята, разминавайки се на сантиметри с острите върхове на двата бича. Шей сграбчи Адна през кръста, дръпна я към себе си и опря единия си меч в гърлото й.
— Предаваш ли се?
С лице, замръзнало в изумена маска, тя преглътна и кимна едва-едва, за да не се пореже на меча.
— Мамка му! — смеейки се с глас, Конър се претърколи по гръб. — Сега разбирам. Потомъкът е избран, защото има очи и на тила си. Ако се подстрижеш малко по-късо и ние ще ги видим, нали?
Макар и запъхтяна, Адна се усмихна, когато Шей свали оръжието си, и изви глава назад, за да го погледне.
— Как го направи?
Същият въпрос отекваше и в моята глава. Досега не бях виждала нищо подобно на онова, което Шей бе сторил току-що. Бях поразена. Притисках гърдите си с ръка и се мъчех да си поема въздух, докато сърцето ми биеше лудешки.
Шей сви рамене.
— Не съм сигурен. Просто знаех, че си там. Усетих те зад себе си.
Итън не каза нищо, но двамата с Конър се спогледаха многозначително.
— Много добре — заяви Конър и вдигна мечовете си. — Едно на нула за теб. Две от три?
— Адна? — попита Шей.
— Няма да те оставя да ми изиграеш същия номер два пъти — отвърна тя и закачливо го бутна, за да се освободи.
— Ще видим — ухили се Шей.
Повече не можех да понасям. Свирепостта на битката, безгрижните им закачки — всичко това ме караше да се чувствам като страничен наблюдател. Ненужен и нежелан. Силата, гъвкавостта и смехът им бяха като бодлива тел, впила се дълбоко в плътта ми. Сякаш нищо от онова, което бяха научили в кухнята, нямаше значение. Майка ми беше мъртва, глутницата ми — изоставена, а те вече бяха продължили напред. Щях да скърбя сама.
Докато тъгата повличаше настроението ми в катранената яма на самосъжалението, мисълта ми се насочи към Ансел. Колко ли по-ужасно бе всичко това за него? Заля ме чувство на вина и ми напомни, че не съм единствената, изгубила обичан човек. Наоми, майка ни, бе отнета и от двама ни, но Ансел бе загубил още нещо. Вълкът в него вече го нямаше — изтръгнат от тялото му и унищожен. Аз може и да скърбях, но поне бях цяла. Все още бях Страж. За него нямаше връщане назад.
Никой не забеляза как се обърнах и се запътих към вратата, тъй като в този миг Конър се хвърли срещу Шей и така го изненада, че той изпусна меча си.
— Хей!
— Ти да не очакваше предупреждение след последната ни схватка? — изсмя се Конър. — Адна, довърши го!
— С удоволствие — засмя се тя и се включи в двубоя.