Щепан кимна.
— Защо не се обадихте в полицията? — поинтересува се Гордън.
— Тя ни предупреди да не го правим — отвърна София и пак седна. Хлапето веднага се сгуши в нея.
— Поиска достъп до участъка. Направих ѝ бадж и ѝ дадох пропуска на София.
Хана имаше чувството, че няма да научат повече от това. Знаеха как и защо, но тънеха в пълно неведение относно въпроса кой. Посещението в дома на Щепан Хорват, общо взето, се оказа разочарование, ни най-малко пробивът, на който се бяха надявали.
— Защо е искала достъп до участъка? — попита Щепан с искрена тревога в гласа. — Направила ли е нещо? Нали не е наранила някого?
— Навредила е — отвърна Александер и стана.
— Ако искате, имам и по-ясна нейна снимка. — Щепан им подаде разпечатката от охранителната камера.
— Как така?
— Ами остави две за баджа.
Щепан Хорват отиде до скрина и се върна с малка паспортна снимка, направена в обикновена фотокабина на самообслужване. Младата блондинка се усмихваше леко и непринудено. Хана взе снимката и я огледа внимателно. Несъмнено същата жена почистваше кабинета ѝ последния път. Но имаше и нещо друго. Нещо, което засега ѝ се изплъзваше, свързаност, чиято конкретика ѝ убягваше.
— Когато дойде, беше с къса черна коса.
— Прическа тип паж — вмъкна София и посочи докъде е стигала косата.
— Хана?
Тя вдигна глава, погледна протегнатата настойчиво ръка, съобрази, че твърде дълго се е взирала в паспортната снимка, и я предаде на Александер, а той я прибра в джоба си. Смятаха да си тръгват.
— Ще я арестувате ли? В безопасност ли сме? — попита Щепан и посочи семейството си на дивана.
Александер се загледа в момчето, което през цялото време бе седяло безмълвно и сериозно до майка си, попивайки всяка дума от разговора. Усмихна му се утешително. Физиономията на момчето остана каменна.
— Най-вероятно да, но препоръчвам съпругата ви да напусне града за няколко дни с децата.
— А аз? — попита Щепан.
Хана имаше чувството, че той вече знае отговора.
— Вие идвате с нас.
Петдесет и девета глава
Тя наблюдаваше Кенет, седнал срещу нея. Как натъпква в устата си последното парче месо, набожда картоф и се опитва да обере с него възможно повече сос. Навярно само нейното присъствие на масата го възпираше да оближе чинията си както дете — купичка със сладолед. Беше приготвила телешки пържоли. Каза на Кенет, че ги е купила с голямо намаление, защото им изтичал срокът на годност. Излъга го. Взе ги на редовна цена. Всъщност днес Сандра свърши доста работа.
„Спести“ му решението си да продаде дрогата. И тя не знаеше защо. Просто имаше чувството, че не е нужно той да е в течение на замисъла ѝ. Навярно защото от самото начало тя настояваше да не го правят, забрани му дори да опита. Нямаше желание той да ѝ се цупи дни наред, защото тя е обявила идеята за лоша, когато той я е предложил.
Определено беше излишно той да узнава за споразумението ѝ с УВ. Чувстваше се предаден от бившия си другар. Разбереше ли, че тя „възнаграждава“ предателството с милион и половина, щеше да прибави към огорчението му и дълбоко оскърбление.
Сандра не беше планирала да се получи така. Отиде в сервиза, твърдо решена да си върне парите, които Кенет бе дал на УВ. Денис обаче я убеди колко лесно е да учетвори богатството.
Пък и според уговорката им тя ще прибере по-тлъстия пай от парите, а той поема всички рискове.
Ако го хванат и той я изпее на ченгетата, Сандра просто ще отрече. УВ е рецидивист. Кой знае защо ѝ има зъб и е съзрял възможност да ѝ отмъсти. Които знаят колко добри приятели са Кенет и УВ, навярно ще се учудят, но с какви доказателства ще разполагат, че не е права? С никакви. С абсолютно никакви.
Днес Сандра предвкуси новия си живот.
Когато отиде до съборетината да вземе сака с дрогата, си взе още малко пари. После, след като си тръгна от сервиза на УВ, прекоси моста и прекара остатъка от следобеда из магазините в Торнио. В Хапаранда рискуваше някой да забележи, че плаща с евро. Купи си нови дрехи, гримове, обувки, скъпо бельо, нов часовник, декоративни предмети за вкъщи и електрическа самобръсначка за жени. Как да ѝ устои? Ами момичетата, които следваше в Инстаграм, тъй горещо я препоръчваха за обезкосмяване на краката и бикини линията. Върна се в Швеция. Зави към центъра. Отби се в козметичния салон с надеждата да имат свободни часове. Имаха. Остави се в ръцете на специалисти, за да я направят красива.
Защото можеше да си го позволи, защото искаше и защото така се чувстваше добре.
На път за вкъщи се отби да напазарува за вечеря. Беше ѝ писнало денят да завършва с макарони, рибени крокети или друг полуфабрикат от хладилника. Затова купи телешки пържоли.