Вкъщи не внесе всички торби от колата, за да не вземе Кенет да се чуди откъде е имала толкова пари. Той обаче така или иначе не забеляза нищо. Нито новите свещници, които тя постави на прозореца, нито новите ѝ дрехи, нито маникюра, макар че Сандра никога не се лакираше, а сега ноктите ѝ блестяха в розово. Забеляза само телешката пържола.
По някакъв начин тя се разочарова, защото той не забелязва и не оценява усилията ѝ да изглежда добре, да разкраси дома им. Същевременно беше доволна, задето не почна да я разпитва колко пари е похарчила. Узнаеше ли за „набезите“ ѝ в скривалището, по-трудно щеше да го смъмри за новия плейстейшън. Още не му беше казала, че е намерила конзолата на тавана. Отлагаше го за момент, когато ще ѝ е нужно надмощие, повод да го накара да се почувства виновен.
Освен това я измъчваха два по-сериозни проблема.
Първият: ако на Кенет пак му хрумнеше да действа зад гърба ѝ и да отиде до бараката, щеше да забележи липсата на сака с дрогата и да се досети, че го е взела тя, защото другите сакове си стояха в скривалището. Вторият проблем: какво да прави с парите, които ще получи от УВ.
Май намери решение и на двата проблема.
Когато УВ ѝ даде нейния дял от продажбата, Сандра възнамеряваше да премести другаде и старите, и новите пари. Да намери място, което ще запази в тайна от Кенет. За доброто и на двама им. Така хем ще му спести разочарованието, че тя и УВ са действали заедно зад гърба му, хем ако полицията го залови и го притисне, ще го избави от необходимостта да лъже. Защото няма да знае къде са парите.
Налагаше се Сандра да обмисли плана си по-подробно, за да открие евентуални пропуски, но не сега. От много отдавна не беше имала толкова хубав ден. Дали пък не е достатъчно да изчакат само една година, преди да започнат да харчат парите? „Преди да започне новият ми живот“ — помисли си тя.
„Новият ни живот“ — поправи се веднага.
Виж ти колко трудно ѝ стана изведнъж да мисли в множествено число…
Шейсета глава
Прекоси моста към Финландия не твърде бавно, но не и с превишена скорост. Не знаеше дали по границата не са поставени камери за разпознаване на автомобилни регистрационни номера. Докато пресичаше границата, смъкна над очите си козирката на бейзболната шапка. Рано или късно някой ще си потърси колата, беше го предупредила рускинята. УВ се надяваше да е по-късно.
След като Сандра си тръгна от сервиза следобед, той се опита да работи както обикновено, но не можеше да се съсредоточи. Мислите му непрекъснато се въртяха около сака в офиса и още по-често около проклетата кола. Накрая спря с ремонтите и прикова очи в нея. Ченгетата не бяха идвали от онази нощ, но той не смееше да държи колата в сервиза. Нямаше да си прости да влезе зад решетките заради такава тъпотия. Взе решение, набра един номер и затвори сервиза. Сега шофираше по следващия мост и щеше да стигне до континенталната част. Продължи по Е8, на първото кръгово хвана наляво и само след няколко минути се озова в индустриалния район около улица „Торпин ринакайскату“. Мико го чакаше до отворената врата на гаража. УВ вкара вътре колата и угаси двигателя. Вратата зад него се затвори. Юри, братът близнак на Мико, по-голям от него с дванайсет минути, се приближи да огледа мерцедеса.
— Не е онзи — установи той, след като УВ слезе.
— Знам, друг е.
— Нали щеше да идваш с мерцедеса?
— Казах, че ще дойда с мерцедес, не точно с кой.
— А къде е онзи от Флорида? — Мико пъхна под устата си пликче снус и се присъедини към Юри да огледа колата.
Братя Пелтари. УВ не беше дребен, но до тях приличаше на седмокласник.
Бяха високи около два метра, мускулести, с късо подстригани руси коси и татуировки. В добавка Мико имаше голям червен белег над дясното око, който се спускаше към бузата и му придаваше вид на човек, опасен за живота на околните. Той наистина беше адски опасен тип. И двамата бяха.
— Още не е готов — излъга УВ. Не възнамеряваше да се впуска в обяснения защо го е дал временно на Кенет. Това положително нямаше да се понрави на двамата здравеняци. УВ остави проблема с другия мерцедес за по-нататък.
— А този откъде го взе?
— Един приятел го откраднал.
— Значи, топъл-топъл?
— Да. Трябват му нови табели, идентификационен номер, да се пребоядиса, абе, цялата програма.
— Защо не го оправи ти? — учуди се Мико и леко ритна едната задна гума.
— Честно, не мога да го държа при мен. Ченгетата се отбиват от време на време.