Мати мълчеше. Дръпна от цигарата, погледна към хората си, вече яхнали моторите.
— На мястото стоеше руски джип — продължи Са̀ми. — Установихме самоличността на още двама. Руснаци са. Какво се случи?
— Не знаеш ли? А се правиш, че всичко ти е ясно.
— Хайде де, ударѝ едно рамо.
— Никога няма да го намериш.
Са̀ми потрепери. Самоувереното твърдение определено будеше въпроси. Въпроси, чиито отговори интересуваха не само него.
— Да не би да знаеш кой е? И къде се намира?
Мати срещна безмълвно погледа му. Изглежда, смяташе, че вече е казал твърде много. Са̀ми поклати глава и угрижено погледна брадатия тартор.
— Мати, ето как стоят нещата. Оулу вече пое разследването. Ако работата се раздуха по медиите, съвсем скоро Хелзинки ще се намеси. Знаеш, от тази история могат да се извлекат политически дивиденти — по-крути мерки срещу бандите, борба с организираната престъпност, дъра-бъра. Ще ни изпратят подкрепление, още хора, ще ви наблюдаваме по двайсет и четири часа в денонощието и ще ви е доста трудно да си въртите далаверите.
Млъкна, дръпна от цигарата и впи поглед в очите на Мати, за да провери какво въздействие е оказала кратката му тирада. Във всеки случай, съдейки по вида му, Мати се бе сдобил с храна за размисъл.
— Имаш комар на челото.
— Какво?
— Комар — посочи Са̀ми. — На челото. Мога да го цапна, но тогава твоите хора сигурно ще ме гръмнат.
Раздразнен, Мати прокара длан по челото си, погледна си ръката и повтори движението, но в обратна посока.
— Кажи ми какво знаеш. Ще пипнем убиеца, а вие ще си продължите в същия дух. И всички ще са доволни.
— Откажи се, Са̀ми. Той е мъртъв.
Ритола срещна спокойния поглед на гангстера. Усети как пулсът му се ускорява. Така ли беше наистина? Признаваше ли? Нима теорията, която бе чул и начаса бе отхвърлил, наистина беше вярна? Нуждаеше се от повече информация. Кога е умрял и може би, по-важното…
— Къде е той?… И къде е… сещаш се.
— Мъртъв е. Просто още не знае.
Мати го потупа по рамото, хвърли угарката на земята и тръгна към мотоциклета си. Са̀ми се взираше в гърба му: вълча глава с черен синджир между зиналите челюсти. Като видяха, че шефът се задава, другите запалиха моторите. Никой обаче не потегли преди Мати. Рев на двигатели раздра тишината около гробището, докато мотоциклетите се изнизваха в кортеж.
Разочарован, Са̀ми тръгна обратно към гробището. Беше се надявал да се доближи още малко до истината. Спря, погледна към вдовицата и двете малки деца. Двама души, вероятно родителите на вдовицата, внимателно ги поведоха към паркиран автомобил. Клетата жена, клетите деца. Пенти обаче бе прекарал четиринайсет от трийсет и осемте си години зад решетките. Два пъти го намушкаха с нож, веднъж стреляха по него с пистолет. Та фактът, че не бе доживял пенсионна възраст, едва ли изненадваше някого. Да заговори ли вдовицата? Дали е чула нещо? Телефонът избръмча в джоба му. Извади го, погледна екрана. Търсеха го от Швеция.
Четиринайсета глава
— Първи път, втори път, трети път! Продадено за 65 крони!
Леко затлъстелият водещ търга удари с чукчето и си избърса челото с носна кърпа, преди да обяви следващия предмет за продан. Рене седеше най-навътре вдясно, възможно по-далеч от прозорците, където спуснатите завеси на цветя безуспешно се опитваха да попречат на палещото слънце. В залата цареше изнурителна горещина, големият вентилатор на тавана се въртеше бавно и не разхлаждаше, а по-скоро разпределяше топлината. Рене си вееше със сгънат списък на предметите от търга. Не искаше да съблече двуредния морскосин блейзър и да остане само по риза.
Често ходеше на търгове в Оскуген. Не беше единствен. Жълто боядисаната зала бе претъпкана. Повечето бяха дошли, за да се позабавляват, да си устроят своеобразна екскурзия, възможност да си купят на ниска цена нещо полезно или красиво. Присъстваха и познавачи. На Рене му се набиха на очи поне двама — петдесетинагодишни господа, редовни участници в районните търгове. Опитваха се да крият опита си, за да не стимулират наддаването, но Рене отдавна ги беше разконспирирал. Знаеха и за какво ще наддават, и каква цена да посочат.
Точно като Рене, но по съвсем различни подбуди.
Днес се разпродаваше имуществото на двама покойници. Навсякъде из залата и горе, върху малкия подиум, имаше мебели, посуда, електрически уреди, лампи, декоративни предмети, произведения на изкуството, килими, инструменти, огледала и така наречените кутии с находки. В момента ги обявяваха за продан. Кашони, пълни с най-различни дреболии, с прекалено ниска стойност, за да се продават поотделно.