За да цари ред, са нужни дисциплина и послушание.
Тумас знаеше, че Стефан е забранил на сина си да се прибира у дома. Ако искал, да се върнел в Стокхолм, но в семейната къща в предградията не бил добре дошъл. Недвусмислено заявил, че вече има само две деца, не три.
— Да не би да идвам в неподходящ момент? — попита Тумас, докато вървяха към къщата, за да предразположи Кенет, ако нещо му тежи.
— А, не, не. Радвам се, че най-после бойлерът ще работи.
Сандра се къпеше в службата, а къде се къпеше Кенет, Тумас не знаеше. Ако въобще се къпеше. Надяваше се племенникът му да не се е изоставил съвсем, най-малкото заради Сандра. Бойлерът им се бе развалил преди повече от седмица.
Влязоха в антрето. Преди време там беше избила влага и Тумас им бе помогнал да сменят тапетите. Отвори вратата към мазето. Все още заяждаше. Включи осветлението и се спусна по стълбите. Кенет го последва. Беше хладно и влажно и Тумас усети познатата миризма на мухъл. Отиде до бойлера. През последната седмица старият апарат непрекъснато задействал дефектнотоковата защита, която Тумас беше монтирал, когато племенникът му и Сандра се нанесоха в къщата. Най-вероятно нагревателят бе изгорял. Тумас носеше два нови. Бойлерът беше наполовина вграден зад стенен стелаж и за да си осигури достъп, се наложи Тумас да отмести няколко пластмасови кутии с винтове и гвоздеи, две кашпи, торба с керамзитени топчета, пакет отрова за плъхове и няколко стари кутии боя.
— Как върви с търсенето на работа? — поинтересува се той, изключи бойлера от електрическата мрежа и започна да развива предпазния клапан, за да го източи.
— Мудно.
— Кандидатстваш ли по обяви?
— В момента не. От известно време спрях да си пращам CV-то.
Тумас остави гаечния ключ и се изправи. Погледна сериозно племенника си.
— Всичко наред ли е?
— Напълно.
— Струваш ми се малко… занесен.
Кенет мълчеше със скръстени на гърдите ръце. Обикновено споделяше с вуйчо си дори лични неща, невинаги многословно, но поне отговаряше на директни въпроси. Сега обаче Тумас беше убеден, че племенникът му се опитва да скалъпи някоя лъжа.
— А, просто съм малко изморен — смотолеви накрая младежът и вдигна рамене. — Спах лошо.
— Защо?
— Нямам представа. Сигурно заради жегата.
Погледът на Кенет шареше неспокойно, той подръпваше разсеяно брадата си. Впечатлението на Тумас при срещата им отвън се потвърди, но сега вече можеше да го назове с дума.
Преследван. Кенет се държеше като преследван.
— Как е Хана? — поинтересува се младежът и прекъсна възцарилото се мълчание.
— Добре. Скъсва се от работа… Кенет, я се качи да развиеш крана за топлата вода в кухнята.
— Отивам.
Кенет тръгна нагоре по стълбите. Изглеждаше едва ли не облекчен, задето му се удава възможност да се изниже за кратко от мазето. След малко се върна и Тумас реши да насочи разговора към по-неутрални теми. Да не разпитва повече племенника си по щекотливи въпроси. Да не отваря дума за Хана.
От сутринта, когато тя му разказа за трупа в гората, случката не му излизаше от ума. По гласа ѝ разбра, че е очаквала той да прояви повече интерес, да се заинтригува. Както преди.
Той обаче не смееше. Боеше се да не се издаде.
Навярно нещо наистина гнетеше Кенет, но дори да беше така, кой бе той, та да се рови из личните му проблеми? Та нима не береше предостатъчно грижи покрай собствените си тайни?
Шестнайсета глава
Хана седеше зад бюрото с третата си чаша кафе за деня. След оперативката и разговора с Финландия тя прочете изпратените доклади и прегледа записките си: търсеше отправна точка за следствените действия. Уви, не можеше да направи много, преди Са̀ми Ритола, дай боже, да ѝ подаде информация за самоличността на мъртвия руснак в гората. Гордън бе изпратил запитване до Интерпол и ДНК проба до паневропейската база данни, където съхраняваха ДНК профили, пръстови отпечатъци, портретни снимки и други лични данни за милиони хора. Все още никой обаче не се беше свързал с шведските разследващи с резултати от проверката. Мъртвите финландци от околностите на Рованиеми бяха част от местна рокерска банда и ако жертвата в Хапаранда се бе подвизавала в сходна среда, имаше вероятност Ритола да го познава, или поне той беше изразил такава надежда. Хана му изпрати снимка по имейла и сега стискаше палци. Чувстваше обаче потребност да си уплътни времето, докато чака. Гаврътна остатъка от кафето, излезе в коридора и почука на вратата на Гордън.