Пред неколцина колеги Пер-Улуф изрази недоумение какво не ѝ харесват хората на електронната поща и на телефонната комуникация, та всички настояват да им предоставят наличните сведения при среща лице в лице. А когато разбраха, че Ритола възнамерява да остане и да присъства и на оперативката, Пер-Улуф в прав текст попита финския си колега защо е бил път час и половина с колата, вместо просто да им изпрати поисканата информация.
— Исках да видя как върви моето разследване — отвърна непринудено Са̀ми на фински, все едно това се подразбира.
Морган, седнал до него, преведе на шведски.
Шведският на Са̀ми беше слаб, финския на Александър никакъв го нямаше.
— Формално погледнато, разследването е наше. Мое — уточни натъртено Александер, но се прокрадна старанието му да не прозвучи като маркиране на територия. — Говорим за убийството на въпросния Тарасов.
— Който преди това беше замесен в случай под мое разследване — напомни Са̀ми.
Твърдението му имаше основания. „Връзката между случаите оправдава напълно присъствието на Са̀ми тук, а и никога не вреди да поддържаш добри отношения с финската полиция“ — помисли си Гордън. Явно и Александер разсъждаваше в същия дух.
— Вярно е. Е, достатъчно по този въпрос — отсече той с обезоръжаваща усмивка. — Случаят е наш, но ти си повече от добре дошъл да участваш.
Без да става от стола, Са̀ми се поклони почтително, саркастично размахвайки ръка пред лицето си, все едно е получил аудиенция при крал от XVIII век.
— Най-покорно благодаря.
Морган мълчеше. Предпочете да не превежда репликата, уверен, че присъстващите са схванали смисъла. Александер се обърна към колегите си в залата, натисна един бутон върху дистанционното и на белия екран зад гърба му се появи снимка.
— И така, мъртвият се казва Вадим Тарасов — посочи той и пак се обърна към Са̀ми. — Според теб и твоите колеги е участвал в престрелката край Рованиеми миналата седмица.
— Истинска касапница — потвърди Са̀ми. — Седем жертви. Днес преди обяд погребаха единия.
— Седем мъртви финландци? — попита Лудвиг.
— Четирима финландци и трима руснаци.
— Не всички присъстващи са запознати с разследването — намеси се Александер. — Обобщи накратко какво се случи край Рованиеми.
— Както вече казах, трима руснаци, четирима финландци. Телата бяха оставени, както са паднали. Открихме и оръжията. Затова имаме доста прилична представа за събитията.
Докато Морган превеждаше, Са̀ми отвори папката пред себе си, извади тесте снимки и ги разпръсна върху масата. Мъртъвци. Много мъртъвци.
— Сигурни сме, че срещата е била заради сделка. Руснаците са продавали, финландците са купували.
— Наркотици ли? — попита Лърч, макар че всъщност никой от присъстващите не вярваше да става въпрос за друга стока.
— Да.
— Ритола, познаваш ли финландците? — поинтересува се Гордън. Заедно с Александер се беше изправил, за да разгледа по-отблизо снимковия материал.
— Всички са свързани със „Susia“, нашенска рокерска банда; пласират дрога. И не само.
— Какво точно се е случило? — настоя Александер.
— Избухнала е престрелка. Това момче… — Са̀ми посочи снимката на двайсетинагодишен младеж, проснат пред черно „Волво“ XC90 — … е финландец. От оръжието в ръката му не е произвеждан изстрел. С всички други оръжия на местопроизшествието е стреляно. Затова предполагаме, че той е загинал пръв.
Са̀ми забоде пръст в друга снимка: значително по-възрастен мъж, с голяма племенна татуировка около едното око. В шията му зееше огромна рана.
— Този тип, Пенти, го погребаха днес. Убил е този руснак и е ранил ето този с автомат. — Той плъзна към колегите си две снимки на мъртви мъже, и двамата на не повече от трийсетина години. Третият финландец се е скрил в канавката и е довършил руснака, ранен от Пенти. Направил е врата му на решето. После и на него са му видели сметката.
— А момичето и този тип? — Хана посочи двете последни снимки. Възслаб мъж, видимо най-младият в бандата, и жена на около двайсет и пет години с голяма зееща рана на слепоочието.
— Той е финландец, тя — рускиня. Стреляли са един срещу друг, но не той я е убил, а стрелецът, гръмнал тримата финландци.
— Не каза ли, че е рускиня?
— Точно така.