— Известно ли е за каква дрога става дума? — попита Гордън.
— Не точно, но е синтетика. Най-вероятно амфетамини.
— Не е най-сериозният ни проблем, но, разбира се, съществува — напълно излишно уточни Гордън. Александер познаваше актуалната статистика на повечето полицейските окръзи в региона, включително данните за престъпността в Хапаранда.
— Ако във вашия край човек се натъкне на амфетамини за трийсет милиона, какво прави? — поинтересува се Са̀ми. — С кого се свързва? Къде се озовава обичайно партидата?
Присъстващите посрещнаха въпросите му с мълчание. Никой не изпитваше желание да му каже печалната и малко унизителна истина.
— Не знаем точно — изплю накрая камъчето Гордън. — За жалост нямаме поглед върху играчите на наркопазара.
— Навярно в случая това е без значение — вметна Хана едва ли не за да го оправдае. — Ако обикновен швед е попаднал на дрогата, той така или иначе се е паникьосал и не е имал представа какво да прави с нея.
— Според мен би се опитал да я продаде — намеси се Пер-Улуф.
— Как? Обикновените хора не знаят нищо за пласирането на наркотици.
— Като разбере колко струва, във всеки случай поне ще се опита — настоя Пер-Улуф.
— На негово място аз бих се задоволила с парите — сви рамене Хана.
— Добре — прекъсна ги Александер с бърз поглед към ръчния си часовник. — Разпитайте ваши познати в града, които евентуално може да знаят нещо. Иначе ще си държим очите и ушите отворени дали предлагането няма да нарасне внезапно. Ще видим какви сигнали ще получим за хондата. Утре ще тръгнем да обикаляме от врата на врата. Ще започнем от Витватнет и оттам ще разширяваме кръга. Ще се погрижа за подкрепление. Приятен ден, колеги.
Всички се изправиха. Са̀ми вдигна ръка да изчакат малко и се надвеси над масата.
— Вадим Тарасов е работел за Валерий Загорни в Санкт Петербург. Знаете ли кой е той?
Всички около масата поклатиха отрицателно глава. С изключение на Морган.
— Олигарх, не от най-най-могъщите, но май влиза в топ петдесет. Слуховете му приписват връзки с мафията.
— Несъмнено е свързан с мафията и е от маститите играчи. Страшно влиятелен и страшно, ама страшно опасен.
— А какво общо има това с нашия случай? — попита Гордън.
Са̀ми се обърна към него и за пръв път от началото на срещата стана напълно сериозен.
— Дрогата е била негова. Той ще се опита да намери хондата.
Деветнайсета глава
Настаниха я в една от просторните стаи на последния етаж на величествената, но малко позахабена сграда в центъра на града. Стени в убито тъмнозелено и тъмносиво, двойно легло, скрин, два фотьойла асорти с мокета, тежки завеси на червени цветя пред трите прозореца с изглед към площада отвън. Той изобщо не приличаше на традиционен площад: четири улици от четирите посоки на света се срещаха в кръгово кръстовище. Площадът всъщност се състоеше от четири еднакви части вместо, както е обичайно, да представлява голяма пешеходна зона, с автомобилно движение около нея.
Катя подреди върху поличката в банята тоалетните си принадлежности по строго определения начин, който ѝ носеше спокойствие, и излезе от банята. Дрехите вече висяха окачени в гардероба или бяха сгънати в чекмеджетата на скрина пред голямото огледало до вратата. Стаята беше приведена в желания вид. Само оръжията останаха в чантата. „Валтер Крийд“ със заглушител и лазерен прицел и нож „Уинчестър Боуи“ в калъф, прикрепящ се към крака. Тя прибра пистолета в сейфа и закопча калъфа с ножа на прасеца си. В близко бъдеще не очакваше проблеми, но човек никога не знае.
Представи се като Луис Андершон, на екскурзия из Нурланд. Почувствала нужда да смени обстановката, да се обогати с нови впечатления и нови запознанства, да зареди батериите. Това разказа на гостоприемната, приказлива рецепционистка, която я настани.
Много се радваше, че се върна в Швеция, че пак говори и мисли на шведски. Идваше ѝ съвсем естествено. От всички езици, които владееше, шведският ѝ се удаваше с най-голяма лекота. Усети колко много ѝ беше липсвало да го използва, докато с мелодична интонация изразяваше възхищение от фантастичната светлина и питаше рецепционистката дали в града има студио за йога. Очертаваше се да разполага с много свободно време. Запази стаята за една седмица. Очакваше да свърши работата в този срок.