Катя напълни електрическата кана от чешмата в банята и си приготви чаша нескафе. Подреди върху бюрото и донесените материали. Повечето сведения за Рованиеми идваха от финландското следствие — очевидно оттам някой щедро бе предоставил служебна информация — и от шведската и финландската преса.
Прочете основните факти два пъти. Извади лаптопа си и го включи към мобилния рутер — избягваше да използва отворената незащитена wifi мрежа на хотела. Потърси излязло ли е нещо ново по темата. Да. Полицията призоваваше граждани, видели тъмносиня хонда CR-V в района по времето, когато е било извършено убийството, да се свържат с нея. Полезна информация. Иначе за мъртвеца в гората не пишеше почти нищо. И все пак, колкото и да бяха оскъдни сведенията, те неминуемо будеха един въпрос.
Какво е правил там Вадим?
Непосредствено преди кончината си той бе ограбил много богат човек, готов на всичко, за да го открие. Защо тогава Вадим не се е движил по големите пътища, защо не се е опитал възможно най-бързо да увеличи максимално разстоянието между себе си и Загорни? Катя се радваше, че не го е направил. След един поглед върху картата ѝ стана ясно, че по забутаното пътче, където е бил блъснат, минават само хора, добре запознати с местността и най-вероятно жители на района.
Някой го е убил по непредпазливост и го е зарязал в гората.
Неволният убиец положително е изпаднал в шок, неспособен да разсъждава нормално. Според оскъдните сведения Вадим дори не бил заровен, само покрит надве-натри. Това ѝ вдъхваше известна надежда. Тя търсеше кой ли човек от района действа инстинктивно.
Аматьор по въпросите на смъртта, без опит в предвиждането на последствията.
А това значеше, че ще допусне грешки.
Ще използва парите. Най-вероятно ще се опита да продаде дрогата. Време беше Катя да запретне ръкави. Валерий Загорни ѝ бе възложил пределно ясна задача:
Намерѝ дрогата и парите.
Убий онзи, който ги е взел.
Двайсета глава
Тя отвори вратата. От невидима тонколона се разнесе „На Елиза“. Прочутата пиеса на Лудвиг ван Бетовен, вероятно композирана около 1810 г. Един от неизброимите повече или по-малко тривиални факти, с които се очакваше тя да е запозната. От вътрешните помещения излезе мускулест мъж с обръсната глава, облечен в син работен гащеризон. Тръгна към нея.
— Здрасти, УВ — поздрави тя и пристъпи към него с протегната десница.
— Здравей?
Смущението в гласа и погледа му издаваха колко трескаво преравя паметта си. Виждал ли я е някъде? И ако да, къде?
— Имаш ли минутка да ми помогнеш? — Катя отметна брадичка към вратата и двора.
— Вече затварям — отвърна той след бърз поглед към часовника.
— Само пет минутки. Максимум — увери го тя. Изпълнената ѝ с надежда усмивка излъчваше и известна отстъпчивост. За да подчертае колко важно е това за нея, тя леко докосна ръката му под лакътя. — Моля те.
— Виждали ли сме се някъде? — попита той. Явно продължаваше с опитите да се сети дали и откъде я познава.
— Имаме общи познати.
— Аха, ясно.
Катя излезе на двора. УВ я последва. Десетина коли — едни — готови собствениците им да ги вземат, други — още неремонтирани — стояха паркирани нагъсто. Катя си сложи слънчевите очила. УВ запали цигара и ѝ поднесе кутията. Тя поклати глава.
— Коя е твоята? — попита той.
Катя посочи „Ауди“ Q5. Чакаше я, когато частният самолет кацна, а сега стоеше най-близо до входа към сервиза.
— Какво му има?
— Според мен нищо. Съвсем ново е, под наем.
Тя тръгна към аудито и се облегна на предния капак. УВ спря на няколко крачки от колата и изгледа Катя със смесица от подозрение и злоба.
— Какво искаш, дявол да го вземе?
— Вы работали с людьми, которых я знаю — изрече Катя, та той да разбере кой я изпраща. Колко сериозна е ситуацията. Най-вероятно той схвана последното, но не и какво точно е казала. — Работил си с хора, които познавам — преведе тя.
— Това не е отговор на въпроса какво искаш. — В тона му не прозвуча смущение. — Приключих с оная гадост.
УВ дръпна от цигарата, но не показа намерение да се върне в сервиза. Разглеждаше Катя, сякаш за да прецени струва ли си да изчака и да изслуша останалото. По нейни предположения — въпреки всичко — той се надяваше на някакво бизнес предложение. Ако беше разбрала правилно, имаше сериозни финансови проблеми.