— Ще го заровим.
Гласът му звучеше стабилно. Решително. Сандра го погледна с недоумение, сякаш ѝ говореше на чужд език.
— Ще го заровим и ще вземем колата.
— Не.
— Никой не видя, че го блъснахме. И не е нужно някой да узнава, че това изобщо се е случило.
— Не. Трябва да се обадим в полицията.
— Пак ще ме приберат на топло. Не мога пак да ида зад решетките. Моля те…
Тя мълчеше. Затвори очи и отпусна глава върху коленете си. Сълзите ѝ течаха безшумно. Мътните да го вземат този Кенет, дето я поставя в такава безизходна ситуация.
— Ей… — Той внимателно докосна свитата ѝ в юмрук ръка. Тя я отдръпна и го думна силно в гърдите. Зачервените ѝ от плач очи го изгледаха обвинително.
— Как можа да го прегазиш, дявол да го вземе?
— Появи се изневиделица насред пътя.
— Навън е светло, не го ли видя? — Сандра го фрасна пак и той се сви, изгледа я с до болка познатата ѝ физиономия. Винаги я нахлузваше, когато беше действал необмислено и бе принуден да признае, че е сгазил лука.
— Ами… взех ти телефона, за да пусна друго парче, и го изтървах…
Не ѝ трябваше да знае повече, подробностите нямаха никакво значение. В този миг тя видя зад Кенет хондата, наполовина в канавката. Внезапно я връхлетя страховито безпокойство, все едно забиха юмрук в диафрагмата ѝ.
Ами ако…
Сандра се изправи и се приближи до колата бавно, с унесената походка на сомнамбул. Молеше се на Бог, в когото не вярваше, вътре да няма още някого. Да не открие още ранени или мъртви. Моля те, мили Боже, само дано няма деца.
Надникна през страничните прозорци. За нейно голямо облекчение колата беше празна. Откъм хора. На задната седалка обаче лежаха три спортни сака. Без сама да знае защо, тя отвори задната врата и се провря вътре. Дръпна ципа на единия сак. Банкноти. Повече, отколкото беше виждала през живота си. Отвори втори сак. Още пари. Купища пари. Евро. В третия сак имаше нещо, което можеше да е само дрога. Огромно количество дрога.
Кенет дойде и също надникна. Видя каквото и тя.
— Мангизи?
Тя се изправи, кимна. Не можеше да откъсне очи от саковете. От парите.
Бяха толкова много. Животопроменящо много.
— Какво ще правим?
Най-сетне тя се обърна към него. Кенет изглеждаше съвсем крехък, сякаш щеше да се счупи всеки момент. Малък и уплашен да не се озове пак зад решетките. Тя беше по-силна от него. И физически, и психически. Той потърси опора в нея, нуждаеше се от подкрепата ѝ.
И тя нежно допря длан до брадясалата му буза.
Беше толкова лесно да си внуши, че го прави заради него.
— Да бъде, както искаш. Ще го заровим и ще вземем колата.
Тя постави саковете от гардероба върху кухненската маса и спусна пердетата пред двата прозореца. Кенет изглеждаше почти толкова смаян, колкото и при колата.
— Какво ще правим с тях?
— Точно това трябва да обсъдим. — Сандра седна до него край масата. — Как ще действаме оттук нататък.
— Съобщиха ли дали е известно какво се е случило? — поинтересува се Кенет.
— Не. Само, че издирват хондата.
— Заподозрени, свидетели?
— Не споменаха нищо по въпроса.
— Мамка му. Ние го преместихме. — Кенет скочи рязко от стола и направи няколко припрени крачки, поразен от внезапно прозрение. — Сигурно по тялото е останала наша ДНК, нали? Докато сме го носили.
— Не знам.
— Намерят ли моя ДНК по трупа, спукана ми е работата. Вписан съм в регистрите им.
— Намерят ли твоя ДНК по трупа, ще дойдат тук и тогава край. — Сандра се удиви колко спокойно звучи гласът ѝ, колко спокойна е и в действителност. Съсредоточена. Оттук нататък нямаха право на грешен ход. От това зависеше нейното бъдеще. Тяхното бъдеше, поправи се наум. — Ако не дойдат обаче, трябва да имаме план.
Кенет кимна, но продължи да крачи нервно из кухнята.
— Седни — подкани го Сандра и той се подчини. — Започваме с колите.
— Мислих по този въпрос. — Той се запъваше от радост заради способността си да допринесе с нещо. Сандра дълбоко се съмняваше, че е мислил за същото като нея, но му кимна да продължи. — По волвото има много работа. УВ, разбира се, ще го поправи…
— Не бива да го замесваме — прекъсна го безцеремонно Сандра с категорично поклащане на глава.
— Не знам дали ще мога да го ремонтирам сам… та си мислех дали не е по-добре да купим ново.