Да ме умориш ли искаш?
Хана, ще ме вкараш в гроба.
Как да вярва, че вината не е нейна? Ами никой не ѝ го бе казвал. Никой преди Тумас. Той не просто облекчи угризенията ѝ; краткото и категорично „вината не е твоя“ показа колко добре я познава и разбира.
Оттогава двамата станаха неразделни. Във връзката им никога не припламна особена страст, тя не стана и кой знае колко вълнуваща, по-скоро се оказа естествено продължение на приятелството им. И двамата не бяха романтични натури. Връзката им носеше опора. А Хана се нуждаеше именно от опора. Тогава, а и по-нататък.
Най-вече след случилото се с Елин.
— Момчето е свястно — отбеляза веднъж баща ѝ. С Тумас излизаха от година. Беше им гостувал вкъщи. — Не го изпускай.
И тя го послуша. Двамата създадоха семейство, а след като децата се изнесоха от къщи, след като разполагаха с цялото си свободно време, започнаха да възприемат другия по-скоро като даденост, Тумас предпочиташе да се отдава на свои занимания без нея. Тя не му искаше обяснение. Предъвкването на едно и също не помага. Така се озова в леглото на Гордън.
Тумас стоеше до мивката. Тя застана зад него и го прегърна.
— Ще си лягаме ли? — попита и го целуна по врата, плъзгайки ръка от гърдите към слабините му.
— Обещах на Кенет да отида да им поправя бойлера.
Хана се сепна, бавно премести ръцете си по-нагоре, но продължи да го прегръща, доволна, че е зад гърба му и той не вижда изражението ѝ.
— Тази вечер ли?
— Не търпи отлагане. Нямат топла вода.
— Какво ще им стане, ако изчакат още един ден?
— Обещал съм им отдавна, та…
Хана все още го желаеше, но имаше самоуважение и смяташе за унизително да проси секс. Пусна го, взе каната и наля в две чаши. Във възцарилото се нагнетено мълчание Тумас изгълта кафето кажи-речи на екс, стана, сложи празната чаша в съдомиялната.
— Ще се видим по-късно. Сигурно ще отнеме няколко часа.
— Да. Много поздрави.
Той кимна, излезе в антрето, облече си якето, обу си обувките.
— Чао! — подвикна ведро и излезе, без да дочака отговор.
Хана остана сама в кухнята. Поколеба се дали да не звънне на Гордън, но се отказа. Внуши си, че не иска да разваля вечерта на двамата братя, но всъщност не смееше да поеме риска да я отрежат повторно тази вечер.
Двайсет и шеста глава
Никой не знаеше за какво са използвали навремето малката барака, но сега тя представляваше само четири порутени дървени стени без прозорци и врата, зидан комин и на места рухнал покрив. Намираше се на няколкостотин метра навътре в гората в парцела на Тумас и Хана. Тумас им бе показал бараката по време на едно от първите им гостувания във вилата. Донякъде на шега сподели намеренията си да я стегне и да я превърне в къща за гости например. Вярно, биваше го по ремонтите, но още тогава малката постройка беше неспасяема. А сега приличаше на развалина, на път природата да си я отвоюва. Доколкото знаеше Кенет, вуйчо му и Хана не я поддържаха и я бяха изоставили на естествената разруха.
Идеална за целите на Кенет и Сандра.
Особено капакът в единия ъгъл. Преди навярно са използвали пространството за склад или килер. Напъхаха вътре трите спортни сака, увити в черни чували за смет. Кенет понечи да хлопне капака, но се сепна.
— Ами ако се появят плъхове? И изгризат кинтите?
— Плъхове под земята?
— Защо не? Щом се въдят в канализацията.
Видя как Сандра се поколеба. Нейният план предвиждаше парите да престоят в това скривалище най-малко три години. А ако двамата влезеха в затвора, саковете щяха да прекарат тук още по-дълго време. След три години, стига двамата с Кенет да са на свобода, ще почнат да ги харчат. На хората ще обясняват, че са спестявали или част от парите са спечелили в някое от — както човек оставаше с впечатление — стотиците онлайн казина, рекламирани под път и над път. Надяваха се дотогава Кенет да си е намерил работа, та версията да са заделяли пари да изглежда още по-правдоподобна.
Три години. Сандра беше непреклонна.
Нямало да допусне небрежност и непредпазливост да застрашат тяхното бъдеще. Тогава как ще преживее да се върнат и да открият, че 300 000 евро са станали храна и строителен материал на орда гризачи?
— Вкъщи имаме отрова срещу плъхове. Ще донесем и ще поръсим навсякъде. — Сандра кимна утвърдително на себе си. — Не е зле да купя и няколко метални или здрави пластмасови кутии.
Кенет спусна капака. Излязоха от съборетината и тръгнаха към вилата на Тумас и Хана. Всъщност вилата беше на Тумас, някогашна собственост на родителите му, дядото и бабата на Кенет. Докато бяха живи, той ги посещаваше, защото Стефан смяташе, че упражнявали лошо въздействие върху децата. След смъртта им Тумас откупи дела на сестра си и така придоби целия имот. Вилата, малка и съвсем скромна, нямаше нито електричество, нито топла вода; не беше удобна за по-продължителен престой. Тумас я използваше само когато ходеше на лов или риболов — занимания, от които Хана не се вълнуваше. Кенет го знаеше.