Започва да става топло и Рогер открехва прозореца. Поглежда Нора, която още спи в двойното легло. Толкова щастлив беше, когато се запознаха. Бои се ужасно да не я изгуби. От няколко години тя говори за деца. Рогер се преструва, че споделя силното ѝ желание. Снощи за пръв път тя отвори дума за инвитро. И сега го хваща страх, че ще го разобличи, защото евентуални изследвания ще разкрият истинската причина Нора да не забременява: вазектомията, на която Рогер тайно се бе подложил в годината след запознанството им.
Той спуска пердетата пред прозореца, излиза от стаята, после от къщи. Точно като колегите си, които след час ще се съберат в участъка, и той очаква поредния обикновен ден.
Очакванията му няма да се сбъднат.
Трийсета глава
Хана нито чу кога Тумас се е прибрал снощи, нито кога е станал сутринта. Че е спал при нея, знаеше, защото, когато към три през нощта се събуди, плувнала в пот, той лежеше в леглото. Стана, извади тънката лятна завивка от чаршафа и отвори широко прозореца. После отиде до тоалетната и си наплиска лицето със студена вода. Пак си легна и се заслуша в спокойното, равномерно дишане на Тумас. Поколеба се дали да не се гушне и да заспи близо до него, но мисълта за топлината на тялото му под одеялото я възпря.
Сутринта, когато будилникът ѝ звънна, Тумас беше излязъл.
Тя спря душа и отвори вратата на банята, та топлината да отлети навън, докато се подсушаваше пред огледалото. Талията ѝ вече не беше толкова тънка, а покрай бременностите гърдите и бедрата ѝ бяха видимо поувиснали. Кожата ѝ бе изгубила предишната еластичност, особено около врата и по деколтето. Беше на петдесет и четири и годините ѝ личаха, но харесваше тялото си. Тялото си, не хормоналните прищевки на организма си. Само ѝ се щеше Тумас да оценява повече физическите ѝ дадености.
Така и така стоеше пред огледалото, сложи си малко грим. Леки сенки върху клепачите над топлите кафяви очи, малко туш на миглите и дискретно червило. Разреса си косата с четка. На три месеца я боядисваше, защото бе започнала да се прошарва. Облече си същите дрехи като предния ден. Закуси набързо, докато преглеждаше надве-натри вестника.
Излезе от едноетажната червена тухлена къща по улица „Бьорнхолм“. Слънцето вече напичаше. Тръгна пеш към центъра. Няколко къщи по-нататък махна на един съсед, но не спря да си поговорят. Не си правеше труда да поддържа близки отношения със съседите.
Искаше да запази възможно по-дълго свежестта от душа, затова забави крачка, докато изкачваше баира към църквата. Зави наляво по Търговската улица, подмина училището, където бяха учили и Габриел, и Алисия, макар и с различни учебни профили. И се озова в центъра. За четвърт част стигна до работата си. Ходеше пеша всеки ден; и лете, и зиме. Толкова беше свикнала с маршрута, че вече изобщо не забелязваше покрай какво минава, освен ако не бяха отворили нов магазин или — за жалост по-вероятното — ако някой от старите не бе хлопнал кепенците завинаги.
За нейна изненада Гордън и Морган я чакаха пред участъка.
— Ето те и теб! Тъкмо щях да ти звъня — каза Гордън.
— Нещо ново за Тарасов?
— Не, но закъсня.
— За какво?
— За изпита по стрелба.
Хана въздъхна шумно. Не толкова го бе забравила, колкото го бе изхвърлила от ума си. На всеки осемнайсет месеца всички полицаи с право да носят оръжие бяха длъжни да полагат изпит по стрелба, за да задържат оръжието си. Миналата зима взе изпита на косъм, а оттогава не бе ходила да се упражнява нито веднъж. Никога не беше изпитвала такава потребност. За целия си стаж в полицията бе вадила оръжието си всичко на всичко три пъти, но нито веднъж не бе стреляла.
— Не може ли да го отложим малко? — пробва тя.
— Не. Вече два пъти ти дадох отсрочка. Яви се сега, та да разполагаш с една седмица, ако се наложи поправителен.
Хана пак въздъхна и неохотно го последва до ниска постройка зад участъка, надолу към реката. Морган крачеше пред тях с поглед, забоден в земята.
— Как мина вчера? — подхвана разговор Гордън.
— Кое?
— Вечерята, семейната вечер…
— А, добре — вдигна рамене Хана с надеждата реакцията ѝ да му даде ясно да разбере, че няма какво повече да се каже по темата.
— Сготви ли пастата с пилешко?
— Не. Купих готова храна.
Да му обясни ли защо се прибра твърде късно и не успя да сготви? Как е ходила при УВ и Юнте. Но понеже и двете посещения не бяха дали резултат, предпочете да си замълчи.
— Как мина играта? Спечели ли?