Какво правеше тази жена в Хапаранда?
Уверила го беше, че нито има намерение да започва война, нито проявява апетити да овладее пазарната му ниша, нито да го натопи. Какво искаше тогава? Издирвала партида амфетамини. От кого и защо? И какво ще прави с дрогата, ако я намери? Просто ще изчезне? Ще завземе дял от пазара? Толкова много въпроси, а неизменно водят до един и същи извод: Рене знае твърде малко, тя — прекалено много. Затова представлява заплаха.
За пръв път той разбираше хората, изпадали в сегашното му положение. Осъзнаваше колко е полезно да вдъхваш страхопочитание. Ако си беше създал име, слава на опасен противник, ако беше подхранвал такава представа за себе си, сега нещата щяха да изглеждат по-различно. Тя щеше да е принудена да моли за среща на четири очи, да угодничи, за да може изобщо да се добере до него. А сега изниква изневиделица и го изненадва.
Рене ненавиждаше изненадите.
Само на идиот му се струва забавно и вълнуващо да оставиш контрола над бъдещите събития в чужди ръце, без възможност да влияеш. Все пак се надяваше да успее да обърне положението в своя полза. Имаше и нещо хубаво в това, че го откри привидно толкова лесно, че го свари уязвим. Най-вероятно тя го подценяваше.
Подценяваше на какво е способен. И какво е в състояние да замисли.
Щом тя излезе от заведението снощи, той изкомандва четиримата си гардове да я намерят. Повечето посетители на града се настаняваха в Градския хотел. Ако не е там, да разпитат наляво-надясно. Градът не е голям, а тя бие на очи. Ще я открият. При следващата им среща той ще определя условията. Без повече изненади. Въпросите му ще получат отговор. После ще се опита да се добере до амфетамина и ще се погрижи тя да изчезне.
Ако се наложи — завинаги.
Досега не беше убивал човек. Наранил бе доста, някои — в забележително млада възраст — но никога не бе стигал до края. По две причини.
Първата: мъртво тяло винаги предизвиква по-мащабно полицейско разследване. Съществуваше, разбира се, възможност тялото да бъде потулено, та да не бъде открито, но рано или късно повечето трупове излизат на бял свят, пък и случаите на лица, изчезнали безследно, се разследват по-обстойно. И за капак намират широк отзвук в пресата.
Втората: опасяваше се да не вземе да му хареса. А беше почти сигурен в това. Обожаваше контрола. Властта му доставяше удоволствие. А да се разпореждаш кой да живее и кой да умре, не е ли това определението за абсолютната власт? Открай време проявяваше пълно равнодушие към страданието и болката на другите. Да причинява болка не му носеше наслада, не го докарваше до еуфория, но пък и никога не го бе отчитал като грешка и не се бе разкайвал впоследствие.
Всъщност след подобно действие не изпитваше абсолютно нищо.
Черупката на яйцето се разчупва, то тупва в нагорещения тиган и започва да се втвърдява. Ключ се превърта в кола и тя запалва. Юмрук се стоварва в лицето на осемгодишно дете, устната му се спуква и разкървавява.
Логическа обвързаност. Причина и следствие.
Определено действие води до очакван резултат. Без да се намесват чувства. С времето започна да възприема бездушието си като преимущество.
Не го беше грижа за никого и за нищо освен за самия него.
След краткото акустично китарено соло се включи брас секцията. Малко след третата минута приближаваха кресчендото. Барабани и после гласът на Уитни, от който направо настръхваш, идеална комбинация от неукротима сила с точно дозирана мъка и уязвимост, когато заявява на изоставилия я мъж, че не възнамерява да се връща при него. Че се е научила как се разбива сърце, научила се е от най-добрия…
Телефонът на Рене зазвъня в джоба му. Той го извади и го остави да вибрира в ръката си. Изчака Уитни да започне припева и тогава вдигна.
Бяха я намерили.
Трийсет и втора глава
Градът, изглежда, не бързаше да започва деня. Коли минаваха нарядко, в магазините нямаше клиенти, само около площада неколцина души крачеха на път към центъра. За нея денят започна продуктивно. Чудесна сутрин. След заплахата срещу дъщеря му Щепан Хорват ѝ осигури необходимото. Всичко мина по план. Катя беше максимално осведомена за последните новости. Отвори изящно гравираната остъклена врата на хотела и видя мъж, седнал в кожено кресло до асансьора. Стараеше се с всички сили да не се набива на очи, но тя веднага го позна. Едната горила от снощи.