Оптимизмът му се отрази добре.
Започна да мисли повече за Сандра. За тях двамата. Когато се прибраха в ранните часове на деня, тя веднага отиде да си легне. Още беше кисела. Смяната ѝ почваше в осем, щеше да спи едва няколко часа. Той ѝ предложи да си навие будилника, а още по-добре да се обади, че е болна, и пак да си легне. Да остане вкъщи с него. Тя пак се ядоса. Всичко трябва да е както обикновено, толкова ли не разбира?
— Но нали вчера си им казала, че ти е лошо — опита пак той. — Какво странно има днес да си още болна?
— Ще отида на работа — отсече тя и му обърна гръб.
Край на дискусията. Той се поколеба дали да не се сгуши в гърба ѝ, но се отказа. Лежеше и се взираше в тавана. Беше изморен, но адреналинът бушуваше в тялото му.
Тя го бе спасила.
Звучеше мелодраматично, но си беше истина. Какво щеше да прави той след затвора, ако я нямаше Сандра? Къде щеше да иде? У дома не беше добре дошъл, Тумас и Хана бяха мили, но не можеше да живее у тях. Щеше да се озове някъде самотен, нещастен, податлив на влияние. Да вземе неподходящи решения. Сандра се превърна в неговото избавление, в неговия пристан. Искаше да ѝ даде всичко, за което мечтае, защото тя беше прекрасен човек и го заслужаваше, но той разполагаше с толкова малко.
Предполагаше, че тя иска да се оженят. Не да отидат в кметството, да подпишат, а после да хапнат само двамата и накрая да се приберат вкъщи в Нора Стуртреск и да си легнат. Не. Според него тя искаше пищна сватба. С много гости, кетъринг, бар и музика. Първа брачна нощ на хотел. Меден месец. Да го направят, както си му е редът, като хората. Затова и досега не ѝ беше предложил. Големите сватби струват пари. Децата — също. От известно време тя искаше да стане майка, беше сигурен, но чисто и просто нямаха средства.
След три години част от милионите щяха да отидат за сватба и за семейство. А при добро стечение на обстоятелствата той щеше да си е намерил и работа, както искаше Сандра. И тогава щяха да заживеят безгрижния живот, който тя заслужаваше. При тази мисъл той се усмихна под мустак.
Бъдещето изглеждаше по-светло. Колко приятно усещане!
Звънецът на вратата наруши тишината в къщата. Кенет се вцепени. За момент беше сигурен, че са ченгетата. Значи, все пак бе оставил следи. Пак щяха да го вкарат в затвора. Всичко свърши.
— Кой е? — попита той до вратата. Гласът му прозвуча пискливо, слабо.
— Аз съм — отговориха отвън. — УВ.
Кенет се успокои и отвори с усмивка на облекчение.
Запознаха се зад решетките. Когато Кенет влезе, УВ вече бе излежал част от присъдата си. Заприказваха се. Установиха, че се погаждат. С времето и двамата решиха твърдо, че ще променят живота си. След като излязоха от затвора, продължиха да поддържат контакт, срещаха се от дъжд на вятър, но семейството на УВ ангажираше голяма част от времето му. После Кенет се премести в Нора Стуртреск и напоследък се засичаха по-рядко. Последно — в онази съдбовна нощ. Бяха заедно на купон. УВ си тръгна и когато видя Кенет да си отключва колата, попита:
— Ама ти сериозно ли ще шофираш?
— Да, бе. Що?
УВ не отговори, само вдигна красноречиво рамене.
— Обърнах три-четири бири, какво толкова.
— Добре, чао. — УВ кимна и си тръгна.
— Искаш ли да те хвърлим до вас? — провикна се Кенет към гърба му, ала УВ само вдигна ръка: благодаря, но предпочитам да вървя пеш. И си продължи пътя.
Ако беше приел предложението на Кенет да го закарат до вкъщи, нещата щяха да се развият по съвсем друг начин. Той и Сандра нямаше да минат по горския път по едно и също време с руснака. Може би Сандра щеше да заспи по-рано или изобщо да не заспи; Кенет нямаше да се опита да смени плейлистата точно в онзи момент; нямаше да изпусне мобилния телефон; нямаше да отмести очи от пътя.
Вече беше безсмислено да разсъждава върху хипотетично възможни, но несбъднали се сценарии.
— Здрасти — поздрави унило УВ, когато вратата се отвори.
Изтощеният му вид порази Кенет. С тъмни кръгове под очите, брадясал, с отвратителен херпес на долната устна.
— Здрасти, драго ми е да те видя. Влизай, влизай.
Докато минаваше покрай госта си, който се наведе да си събуе обувките, Кенет се усети, че все още е само по пешкир.
— Само да си сложа нещо. В кухнята има кафе.
— Добре.
С бързи стъпки се качи на горния етаж, намъкна боксерки, чифт дънки и тениска. Неочакваното посещение само повиши сравнително доброто му настроение. В Хапаранда нямаше много приятели, всъщност почти никакви, но УВ несъмнено беше сред тях. Най-добрият му приятел. Кенет намери ластик за коса и си върза хлабава конска опашка, преди да се върне в кухнята. УВ седеше до кухненската маса, зареял поглед някъде далеч през прозореца. Не си беше налял кафе.