Изоставена опустяла къща. Най-вероятно разположена уединено. Отличен избор.
— Как се казваш?
Катя погледна Рене и пак премига, уж за да го фокусира.
— А? — отрони едва, сякаш не е чула въпроса или не го е разбрала.
— Как се казваш? — повтори той.
— Луис… Луис Андершон.
Плесницата изплющя съвсем внезапно. Главата ѝ отхвръкна встрани. Бузата ѝ запари. За секунда Катя усети как у нея заклокочи гняв, но бързо си наложи да си възвърне леко премрежения поглед. Дори пусна някоя и друга сълза. Нямаше да навреди.
— Жена на име Луис Андершон с твоето ЕГН наистина съществува, но се свързах с нея по телефона. У дома си е в Линшопинг.
Така, значи. Той не се задоволяваше само да я разобличи в лъжа, а държеше и да обясни откъде е узнал, че тя го будалка. Щеше му се да се похвали, да се изфука колко е способен. По-способен от нея.
— Коя си ти?
Катя си набеляза към каква стратегия ще се придържа. Ще им вдъхне измамно усещане за надмощие, но без да се показва прекалено слаба и сговорчива. След вчерашното ѝ изпълнение в заведението за бързо хранене той щеше да прозре, че това е просто театър.
— Казвам се Галина Соколова.
— Рускиня ли си?
— Не ли си личи по името? Да, русская.
Сякаш долови известно колебание у него. Безброй много книги, филми и телевизионни сериали представяха руските мафиоти като безсърдечни изверги и Катя предполагаше, че Рене е направил асоциацията, замислил се е в какво се впуска, дали си струва да продължи. Той отметна брадичка към един от мъжете, изпитали уменията на Катя в хотелския коридор.
— Според Тео си била майсторка в ръкопашния бой.
— Добра съм.
— Но ето къде седиш в момента.
Разбирай, аз те превъзхождам. Това отлично се вписваше в нейния план да принизи собствените си възможности и да преувеличи неговите.
— Постановката в хотела си я биваше.
— Благодаря.
— Подцених те.
— Така е. Кажи сега за амфетамина.
— Какво те интересува?
— Всичко, което знаеш.
И тя разказа за Рованиеми, за провалилата се сделка, за Вадим; какво най-вероятно се е случило по горския път; че засегнатите страни си искат обратно отнетото им. Разкри много повече, отколкото всъщност ѝ се щеше да узнаят, но нямаше представа докъде се простира тяхната осведоменост и каква част от събитията са разгадали въз основа на придобитите сведения. Истината уталожи напрежението им. Получиха информация, владееха ситуацията. Всъщност беше без особено значение колко подробности ще им разкрие, защото Катя не възнамеряваше да остави никой от тях жив.
— И изпратиха теб? Само теб ли?
Тя долови със задоволство лекото недоверие в гласа му. Сякаш е немислимо сама жена като нея да се справи със задачата.
— Да.
— Как ме откри?
— Съжалявам, но не мога да ти кажа.
Той я зашлеви пак. Главата ѝ се отметна настрани. Тя прехапа здраво бузата си от вътрешната страна и се постара от единия ъгъл на устата ѝ да потече окървавена слюнка. Изправи се на стола. Целеше не само да си въобразяват, че удържат превеса си, но и че набират все по-голямо надмощие.
— Заболя ли те?
— Да.
Срещна погледа му. В очите на всички мъже, които изпитват удоволствие да причиняват болка, има нещо специфично. Нещо, което се стеле там вътре като черна, мазна мъгла. Нещо живо. Беше го виждала многократно, включително у мъжа, когото бе наричала свой баща. У Рене Фуке обаче не различи нищо подобно. Никакво желание, никакво удоволствие или удовлетворение, никакъв садистичен нагон, който да замъгли преценката. Имаше чувството, че той не изпитва абсолютно нищо. А това го правеше още по-опасен.
— Как ме откри?
Катя го погледна, после и другите. Единият се занимаваше с телефона си. Тъй нареченият Тео явно трудно понасяше гледката как малтретират завързана жена, затова бе отправил взор през отворената врата, не към нея. Тъмнокосият на стола си пиеше бирата. Чувстваха се в безопасност. На сигурно място.
Беше време да действа.
— Помниш ли какво ти казах? Да не ме докосваш без мое съгласие?
Твърд поглед. Демонстративно непокорство. Тя го предизвикваше. Пред хората му. Ако го беше разгадала правилно, знаеше какво ще последва. Да, правилно го бе разгадала. Той се засили по-отдалеч, сви пръсти в юмрук и я удари много по-силно отколкото досега. Тя се предаде на инерцията от удара, премести центъра на тежестта, оттласна се с все сили и столът се прекатури. Непосредствено преди предните му крака да се откъснат от пода, Катя изстреля хълбоците си напред, изпъна максимално стъпала и усети как връзките се изхлузват от стола в синхрон с приземяването ѝ върху пода. Продължи да държи краката си притиснати плътно към стола с надеждата никой да не е видял ловкия ѝ трик. Рене приклекна до нея.