— Как ме откри?
— Един от твоите клиенти наркомани ми описа как става търговията. Изпратих ти есемес от неговия телефон, уж искам да купя дрога от теб, и проследих куриера до апартамента ти.
Рене кимна към мъжа на стола: „Запомни това и после вземи съответните мерки“.
— Как се казва този наркоман?
— Юнте някой си.
— Юнте Лундин — уточни мъжът с кенчето бира. Очевидно бързаше да прехвърли вината другиму. — Купи вчера. Той е бил.
Рене се изправи, кимна към двамата до вратата. Катя се надяваше да не изпрати още сега човек да накаже Лундин. Искаше всички да са на едно място.
— Изправете я.
Подчиниха се. Единият я хвана за ръцете над лактите, другият вдигна стола. Тя притисна силно прасци към краката на стола. Критичен момент. При малко по-внимателно вглеждане щяха да забележат, че вече не е прикована. Не забелязаха. Оставиха я да седи и се върнаха по местата си. Рене пристъпи към нея.
— Имаш ли представа къде е сега амфетаминът?
— Да. — Тя се прокашля и изплю малко кръв. — Може ли малко вода?
— Нямаме.
— А нещо друго за пиене? — попита тя с немощен, хрипкав глас и погледна мъжа на стола.
Рене му махна да се приближи. Той отиде до Катя и поднесе кенчето към устните ѝ.
Тя рипна от стола, изрита го настрани, подскочи възможно по-високо, като същевременно сви колене към гърдите си и изпъна ръце под стъпалата си. Приземи се пред тъмнокосия и преди той да реагира, го хвана в клинч, прикова ръцете към тялото му. Той изпусна кенчето. Това явно извади другите от краткото вцепенение. Рене изкрещя да я хванат и двама се спуснаха. Колебливо. В хотела бяха видели с очите си на какво е способна.
На Катя ѝ трябваше малко повече време. Задържа мъжа като щит между себе си и другите и заби дълбоко зъби във врата му. Сключи челюсти и рязко отметна глава назад. Мъжът изкрещя от шок и болка. От раната избликна бурен поток кръв и бялата тениска мигом подгизна. Внезапната атака и канският вик на мъжа произведоха желания ефект. Другите се стъписаха и се спогледаха панически. Що за чудовище беше тази жена? Катя изплю отхапаното парче плът и му налетя отново. Този път постигна целта си. Зъбите ѝ разкъсаха сънната му артерия и кръвта изригна на тласъци в плътна алена струя, оплискваща стаята чак до далечния ѝ край. Мъжът се разкрещя още по-силно, доколкото това изобщо беше възможно, докато Катя го влачеше заднешком. Продължаваше да притиска ръцете му към тялото и не му позволяваше да запуши раната, да спре обилно изливащата се от тялото му кръв. Изплю и второто отхапано парче и прикова очи в мъжете в стаята, шокирани от развоя на събитията през последните секунди. Оголи зъби в зловеща кървава усмивка.
Добра се до единия прозорец, пусна жертвата си, той се свлече на пода пред нея. Убедена, че ще умре от кръвозагубата, Катя се набра на ръце и се хвърли заднешком през прозореца. Приземи се тежко по гръб на земята долу. Падна от метър и нещо и сблъсъкът ѝ изби въздуха, но тя продължи като програмирана. Претърколи се настрани, изправи се на крака и хукна с всички сили надалеч от мястото, където се бе приземила. Заобиколи ъгъла, спря, пое си въздух, бързо прецени къде се намира и какви варианти за действие се откриват.
Както и предполагаше, наоколо други сгради не се виждаха. Червена двуетажна къща, кацнала насред нищото — това представляваше сградата, където я бяха довели. Малък двор отпред с паркирана кола. От едната страна се простираше зелена, открита, избуяла ливада. Гора опасваше къщата от другите три страни. Обстановката предоставяше лесен начин да избяга, да се скрие, да подготви следващата си крачка. Тя обаче не искаше четиримата живи мъже в къщата да се разделят, а евентуално дори да избягат — било пеша, било с колата. Чуваше как вътре Рене крещи на помагачите си да излязат навън и непременно да я пипнат; в никакъв случай не бивало да се измъкне. По броя повторения на репликата Катя заключи, че след спектакъла в кухнята останалите не изгарят от желание да се втурнат да я догонят.
Опря вързаните си ръце на външния ъгъл на къщата, започна да трие о него „свинските опашки“ и само след няколко движения нагоре-надолу ги претърка. Беше свободна. Върна се обратно. Предполагаше, че Рене или някой от другите е погледнал през прозореца, след като тя скочи оттам, и е видял, че не е останала да лежи. Следователно най-малко очакваха тя да се появи точно там. Катя се засили срещу стената, повдигна се на ръце, надникна бързо през прозореца и видя, че кухнята е празна. Пъргаво, безшумно и внимателно се вмъкна вътре. Всичко беше окъпано в кръв. Мъжът, чийто врат беше разкъсала, лежеше мъртъв малко по-нататък. Явно бе пропълзял няколко метра в напразен опит да потърси спасение. Тя го прекрачи и отиде до пейката. За нейно облекчение ножът ѝ си стоеше там. Извади го от калъфа и излезе от кухнята.