Съседното помещение, вероятно някогашна трапезария, се намираше в същото окаяно състояние. Катя го прекоси тихо, доколкото позволяваше напуканият, издут от наводнение паркет. Спря и се ослуша. Имаше чувството, че в къщата не е останал никой освен нея. Продължи напред, излезе в малко антре, където тапетите висяха на дрипи над прогнила, олющена ламперия. Останки от счупен, закован за стената гардероб, съборен рафт за шапки и стар, разглобен автомобилен двигател се въргаляха по пода сред борови иглички, листа и мръсотия. Катя продължи към отвора, където някога е била външната врата. Предпазливо надникна навън. На няколко крачки вляво, гърбом към нея, стоеше мъжът, който сутринта я чакаше в хотелското фоайе. Наистина: и през ум не им минаваше, че тя ще се появи от къщата.
— Виждаш ли я? — подвикна той и на десетина метра по-нататък Катя видя Тео.
Въоръжен с половинметрова метална тръба, той се приближаваше предпазливо към гъст боровинков храст. Катя хвана ножа по-изкъсо, съвсем близо до върха на острието, плъзна се безшумно и сграбчи младия мъж изотзад. Остави го да извика слабо от изненада. Тео се обърна. Катя вдигна ръка и запрати ножа. Улучи го точно под гръдната кост. Очакваше ножът да е засегнал черния дроб и да е пробил жлъчката. Тео политна назад с вик. В същия миг тя подсече с ритник краката на заложника си и той рухна тежко на земята. Стъпи с всичка сила върху врата му, премаза адамовата ябълка и гръкляна. Няколко пъти завъртя стъпало наляво-надясно. Слушаше напразните му опити да си поеме въздух. После претича до Тео, проснат по гръб в избуялата трева — стискаше с окървавени ръце стърчащата от гърдите му дръжка на ножа. Тя се надвеси над него, а той изхленчи тихо, нечленоразделно и я погледна умолително. Катя издърпа ножа и го прободе право в сърцето.
Трима елиминирани, оставаха още двама.
Тя се изправи, прокрадна се до къщата и се промъкна вътре. Обиколи стаите и надзърна през един прозорец с изглед към другата страна. Мъжът, зашеметил я с електрошок, тъкмо затваряше багажника. Хлопна го с трясък. Пъхна два патрона в ловна пушка и започна да обикаля около къщата, вдигнал пред себе си оръжието за стрелба. Катя се промъкна на пръсти в антрето и по стълбите се качи на горния етаж.
Тя имаше нож. Той — пушка.
За да го рани, тя трябваше да се приближи до него. И той го знаеше.
На горния етаж имаше три малки стаи и тоалетна. Умивалникът и клозетната чиния бяха изпотрошени. Парчетата се валяха на пода. Катя бързо се ориентира и влезе в някогашна спалня. Беше празна, ако не се брои леглото в единия ъгъл — с изтърбушен и оръфан матрак, нашарен с кафяви петна от мухъл. Катя отиде до прозореца и надникна предпазливо. И наистина. Мъжът с пушката стоеше в ъгъла между издаденото остъклено преддверие и стената на къщата. Там беше трудно да го забележат, пък и му се откриваше отлична видимост към почти целия двор. Ако сега тя пробваше да се добере до колата, щеше да загази.
Катя прибра глава и се размисли. Вторият етаж. Три метра и половина, даже четири. Ако не и повече. Нещо или някой трябва да притъпи удара при падането. Взе решение и стъпи с крак върху перваза. Отпусна тежестта си върху него. Первазът издържа и не изпука. Тя се качи пъргаво и приклекна. Беше сигурна, че не е вдигнала шум и не е съборила нищо, но мъжът долу явно усети нещо, защото се обърна и погледна нагоре. В този миг Катя се пусна от прозореца. Той беше бърз. Още секунда и щеше да успее да вдигне пушката към нея. Изрева гневно, тя се приземи отгоре му и с две ръце заби ножа в едното му ококорено око. Застина, седнала върху него. Дишаше спокойно и проверяваше мислено тялото си за евентуални травми. Не установи никакви и се изправи. Наведе се да вземе пушката. Отстъпи заднешком към стената, докато оглеждаше оръжието с опитно око.
— Рене! Само ти остана!
Застинала, тя се ослушваше. Нищо. От време на време вятърът довяваше бръмчене на автомобили, профучаващи с висока скорост в далечината. Катя си позволи лукса да се поотпусне. Беше почти сигурна, че Рене няма огнестрелно оръжие и е прекалено умен, за да я нападне с голи ръце. Несъмнено бе прекалено умен и за да се опита да преговаря с нея и да проси пощада с увещания и молби.