— Те ли са открили телата?
— Да.
— По какъв повод са дошли тук?
— Онази… — Морган посочи единствената жена в компанията: млада, към двайсет и две-три годишна, седеше на предната седалка в единия джип с отворена врата — … е инфлуенсърка. Били дошли да снимат нещо.
— С каква цел? — озадачи се искрено Хана.
— От общината ѝ платили да напише десет публикации.
— Сериозно? И защо?
— За да популяризирала тази дупка, както дипломатично се изрази самата тя.
Хана се въздържа да сподели гласно мнението си за инфлуенсърите. В гимназията Алисия за кратко се беше надъхала да се изявява на това поприще. Издържа няколко месеца. Накрая закри проекта, след като последователите, пробивът и парите така и не дойдоха. Хана нямаше нищо лично против лидерите на мнение. Бяха млади, интелигентни и достатъчно предприемчиви да извлекат финансова полза от съвременния култ към повърхностния чар и нарцисизма и от потребността на хората да запълват екраните си с непознати, които да им казват какво да правят, какво да мислят, какво да харесват и най-вече какво да купуват. Но така или иначе те съществуваха, а инфлуенсърството се смяташе за професия, изискваща определена квалификация. Какъв по-красноречив симптом, че живеят в най-добрия от всички възможни светове през най-лошото от всички времена.
Слънцето напичаше безмилостно откритата площадка. Хана крачеше към двете големи черни коли. „Не попитах колко време са лежали телата“ — стрелна се внезапно в ума ѝ. Базираше се на предположението, че убийствата са извършени максимум преди час. Ако обаче труповете бяха престояли няколко дни в тази горещина… Още една причина да не ги оглежда по-отблизо. Хана отиде до Пер-Улуф. Той ѝ хвърли бърз поглед и продължи да пише в бележника си.
— Докато идвахте насам, не видяхте ли някого по пътя дотук или пред къщата?
Трите контета с модни прически и подкъсени бради, облечени в тънки, навярно скъпи летни дрехи и обути в кецове, се спогледаха. После поклатиха глава.
— Не — каза и жената в джипа.
Кожата на лицето ѝ, забеляза Хана, изглеждаше съвършено гладка. Не се виждаше нито една пора или петънце. Леко блестеше, но категорично не от пот. Изкуствени мигли, сочни устни, тесен нос. Късата черна коса, обрамчваща дребното лице, и слабото тяло подсилваха кукленското излъчване, в което суетната госпожица явно бе вложила значително време и финансов ресурс.
— Коя сте вие? — обърна се тя към Хана.
— Хана Вестер — отвърна полицайката и устоя на импулса да протегне десница; жената отсреща едва ли щеше да поеме риска някой от дългите ѝ изкуствени нокти да пострада при ръкостискане със зачервена, потна местна представителка на силите на реда.
— А вие коя сте?
— Нанси Кю — отвърна инфлуенсърката. Тонът ѝ ясно показваше, че щом външният ѝ вид не е оказал нужното въздействие, то поне името ѝ би трябвало да окаже въздействие на Хана.
Хана чу, че се приближава кола. Обърна се. Двама мъже слязоха от тъмнозелено рено и се втурнаха към загражденията. Единият държеше фотоапарат и непрекъснато щракаше.
— Ей, ей, ей! — провикна се Морган и вдигна длани срещу тях, сякаш така щеше да ги спре да снимат.
— Приключихме ли? — попита Нанси и махна на току-що пристигналите журналисти. — Те са тук, за да говорят с мен.
— На журналисти ли си се обадила? — попита Хана с леден глас.
В отговор Нанси я изгледа с пълно недоумение.
— Е, как? Много ясно.
Хана погледна двамата новодошли. Разговаряха разпалено с Морган. Не бяха от „Хапарандабладет“. Явно Нанси се беше обадила на по-големи, национални издания и те на свой ред бяха впрегнали местни дарования. А това отнема време.
— Обадила си се на тях, преди да съобщиш в полицията — установи Хана.
— Не аз се обадих в полицията, а Том — Нанси посочи единия от брадатите мъже и скочи от седалката на джипа. — Е, свършихме ли?
— Нямаш право да обсъждаш с тях какво си видяла тук — намеси се Пер-Улуф.
— Напротив, имам — възрази Нанси и понечи да тръгне към загражденията, но Хана рязко изпъна ръка и ѝ препречи пътя.
— Снимахте ли, преди да пристигнем?
— Може би. Защо?
— Дайте ми телефоните си.
— Нямаш право да ги конфискуваш.
Нанси я предизвикваше с поглед. Поведението ѝ подсказваше на Хана, че не е свикнала да ѝ противоречат. Винаги има първи път. Инфлуенсърката се опита да продължи, но Хана сграбчи мекия ѝ вълнен пуловер и я задържа.
— Ако разполагате със снимки или видеоклипове оттук, това е доказателство. А опитате ли се да отмъкнете доказателства от моето местопрестъпление, ще останете тук много по-дълго, отколкото ви се иска, и без възможност да разговаряте с когото и да било. Разбираш ли какво ти казвам?