Кенет отвори вратата на гаража, където стоеше волвото. Пораженията от катастрофата бяха по-тежки, отколкото си спомняше. И за миг мислите му го върнаха към онази злополучна нощ по горския път.
Към онази нощ, когато животът му се преобърна.
По-драстично, отколкото когато го закопчаха заради обира в Стокхолм. Така поне му се струваше в момента. По-драстично, отколкото когато влезе в затвора; по-драстично, отколкото когато семейството му се отрече от него. Отблъсна черните мисли. Нямаше място за колебания. Дали да не се опита да поизчука поне най-дълбоките вдлъбнатини по колата и да пооправи счупените фарове? Огледа се в гаража, но прецени, че каквото и да направи, пораженията по колата само ще бият още повече на очи. Метна малката раница в колата и потегли.
Шофираше по най-тесните, по най-слабо оживените пътища към вилата на Тумас. Улови се, че пак мисли за семейството си. Всъщност не му липсваха. Не виждаше причина да ги приобщава към живота си. Но след три години, когато той и Сандра официално станат милионери, щеше да се погрижи роднините му да узнаят.
Че се е уредил с хубав живот.
Че се е справил без тях.
Че се е оженил за приятелката си, вдигнали са пищна сватба, без да ги поканят. Рита и Стефан никога няма да видят сладките си внуци, няма да бъдат част от живота им. Децата ще казват баба и дядо на Хана и Тумас.
Най-напред обаче Кенет трябва да се измъкне от лайната, в които се накисна. В които го накисна УВ, поправи се той, докато паркираше встрани от тесния чакълест път. Угаси двигателя. До вилата оставаше доста, но Кенет не смееше да отиде с колата чак дотам. Ами ако завари Тумас?
Тръгна с бърза крачка. На петдесетина метра от къщата свърна встрани. С навлизането в сенчестата, притихнала растителност комарите го нападнаха. Той ги разгонваше, но не твърде успешно. Видя къщичката между дърветата и спря. По алеята отпред нямаше кола. Не забеляза никой да се мярка из парцела. Поприкрит в гората, Кенет продължи към порутената барачка. Вътре повдигна капака в пода. Разпръсна отровата за плъхове около трите сака. Ако по някакъв повод Сандра го хване в крачка, че е идвал тук, има обяснение: отбил се е, за да наръси с отрова, да защити парите им. Беше истина. Не цялата истина, но част от истината.
Да спестиш информация не е като да излъжеш.
Изразходи цялата кутия с отрова. Извади единия сак и го разкопча. Знаеше каква гледка го очаква и въпреки това дъхът му секна.
Купчини пачки. Техните пари.
Едно евро се търгува за около десет крони. Значи, трябваха му приблизително 7500 евро. Взе 10 000. За остатъка от 2500 имаше план. По цял ден кисне сам вкъщи, без кола, без възможност да мръдне, където и да било. Започваше яко да го хваща съклетът. „Плейстейшън 4“ струва към 4000 кинта. Дреболия на фона на цялата сума. Грабна още 400 евро. Ако измисли находчиво скривалище и прояви самодисциплина, Сандра няма да разбере. Изобщо няма да се досети какво е станало. Вярно, онази вечер, когато се върнаха вкъщи със саковете, тя преброи парите, но дали е запомнила точната сума? Щеше ли да съобрази, че малка част липсва? Ако установи несъответствието, той ще ѝ признае истината. Тогава вече щяха да са изминали три години, тя няма да се ядоса. Пък и нали парите са отишли за решаването на сериозен проблем, за предотвратяване на заплаха.
Натъпка парите в раницата, закопча сака, внимателно го овърза в найлоновия чувал, пъхна го в тайника и хлопна капака.
За десет минути се върна до колата. Застана пред нея и пак огледа щетите. По горските пътища иди-дойди, но нямаше как да я кара из Хапаранда. Налагаше се да се отърве от нея. Особено като се има предвид явното намерение на УВ да продължава да го рекетира за пари. Вече бе показал, че за него приятелството им не струва пукнат грош. Следователно от него можеше да се очаква всичко.
Най-лесно беше да закара волвото за вторични суровини, но ако полицията е предупредила борсите за скрап в района да си отварят очите за автомобили, пострадали при тежка катастрофа? Възможно, дори твърде вероятно. Споходи го друга идея: да изгори волвото. Огънят ще заличи ДНК следите в колата, но остава опасността някой да я намери, преди да е изгоряла. Дори Кенет да свали табелите, имало начин, доколкото беше чувал, да идентифицират колата по номера на двигателя. Или беше само мит? Пък и, ако я запали, рискува из гората да тръгне пожар. От няколко седмици не беше валял дъжд.
Най-добре колата да потъне вдън земя.
Да я бутне в езерото при хондата?