— Нямам фактури или други документи. Разплащахме се на ръка.
— Значи не е било напълно легално — натърти Хана.
— Имах предвид, че продадената стока беше легално придобита.
Хана записа. Тук имаше нещо съмнително. През всички тези години, откакто си имаше работа с Антон Хелгрен, той нито веднъж не бе признал да е нарушил закона. Съществуваше само една възможна причина сега да го прави: за да прикрие по-тежко престъпление.
На вратата се почука. Рогер подаде глава. Заради ниския таван още повече приличаше на дългуча Лърч.
— Гордън… — изрече басово той и отметна глава към коридора.
— Ще направим кратка пауза. — Гордън спря диктофона и излезе.
Хана остави химикалката, облегна се и впери поглед в Хелгрен. Седеше с изопнат гръб, опрял предмишници върху масата, приковал очи в отсрещната стена. Ако се безпокоеше за последиците от признанието си, не го показваше.
— Сърди се на себе си, че се набута в тази история — каза тя, след като мълчаха известно време. Хелгрен ѝ хвърли сдържан поглед. — Ако не беше отровил онези вълци…
— Кои вълци?
— Знаеше ли, че са в района, или просто реши да си пробваш „късмета“?
Преди Хелгрен да ѝ отговори — ако въобще имаше такова намерение, Гордън се върна с тънко тесте книжа в ръка. Повечето бяха принтирани снимки, видя Хана, когато той седна. Той пак си извади телефона, включи диктофона и го сложи върху масата. Съобщи, че разпитът се подновява и в колко часа. Наведе се напред, разпръсна снимките пред Хелгрен.
— Току-що започнахме да претърсваме дома ти…
Хелгрен погледна снимките. Изпусна дълбока въздишка и се сви на стола.
Четирийсет и втора глава
— Ето какво е положението — подхвана Хикса от вратата.
Беше приключил оперативката с допълнително извиканите специалисти от Люлео и Юмео и ги бе изпратил да се прибират у дома. Нямаше причина да са подробно запознати с всички аспекти от текущото разследване, особено предвид засиления медиен интерес към случая. Затова в заседателната зала присъстваше само титулярният състав на участъка в Хапаранда плюс Са̀ми Ритола.
— От Юмео ще изпратят колкото хора са ни нужни — продължи Хикса. — В обследването на изоставената къща и на апартамента на Фуке се включиха още криминалисти. От „Съдебна медицина“ също мобилизираха всички налични кадри. Работят денонощно. Националното оперативно звено е в готовност, ако възникне необходимост да се намесят. Засега разследването остава под мое ръководство. — Той издърпа един стол и седна.
Всички около масата кимнаха. Никой не се изненада особено. За недостига на кадри, иначе хроничен проблем в цялата страна, обикновено се намираше решение, макар и краткосрочно, в случаи като този. Хикса си погледна в бележника и се обърна към Гордън:
— Докъде стигнахме с Антон Хелгрен?
— Задържан е за бракониерство — отвърна Гордън. — В дома му открихме животински кожи, яйца и капани. Призна, че е продавал на Фуке ловни трофеи.
— В дома на Фуке имаше и три яйца на грабливи птици — вметна Хана. — Другите най-вероятно вече ги е продал.
— Дотук добре. Друго?
— Не намираме никаква връзка с Тарасов и хондата — недоволно поклати глава Гордън. — Пуснахме служебно куче. Няма признаци в дома си да е държал наркотици.
Лъжеше ли се, или наистина долови леко разочарована въздишка от Ритола, седнал под полицейската емблема? Морган му превеждаше тихо.
— По автомобила му няма следи от сблъсък. На негово име не са регистрирани други превозни средства — довърши Хана.
— Засега ще го оставим на заден план, докато издирваме други улики срещу него — отсече Хикса и зададе поредния въпрос: — Излезе ли нещо покрай телефонния номер върху листчето в дома на Фуке?
Лудвиг се покашля, докато се взираше в книжата пред себе си.
— Номерът е на телефон с предплатена карта, оперирана от „Теле 2“. Помолих ги да проучат от кой магазин е продадена картата и дали клиентът е платил с банкова карта.
— Което не е особено вероятно — промърмори Пер-Улуф достатъчно високо, за да го чуят всички.
— Номерът е нов, не се е появявал в предишни разследвания — продължи Лудвиг, без да обръща внимание на вметката. — Активиран е в деня, когато идентифицирахме Тарасов. Това говори за вероятна връзка.
— Следващата стъпка? — попита Хикса, докато си водеше записки.
— Ще се опитаме да разберем от кой търговски обект е купена предплатената карта. Искахме да проследим телефона, но е изключен или унищожен, защото не е засечен от мобилни клетки. Продължаваме.