— Руснаците откъде са разбрали за тази сделка? — попита Гордън.
— И къде са се дянали продавачите? — добави Морган. — Всички, открити мъртви на местопрестъплението, са доказано хора на Фуке.
— Глупав въпрос, но сигурни ли сме, че дрогата не е останала в хондата? — намеси се Лърч.
— Още не сме я извадили. Според водолазите обаче била празна — отговори му Гордън.
За кратко настана тишина. Хикса предполагаше, че всички присъстващи мислят за едно и също. Толкова много променливи, толкова много възможни варианти и толкова много неизвестни. Всъщност, ако трябваше да си кажат правичката, не знаеха нищичко.
— Ако аз водех случая — подхвана Са̀ми и хвърли поглед към Хикса отсреща. — Чисто хипотетично, ако аз водех случая… щях да продължа да работя в широк периметър. Да се придържам към идеята, че дрогата и парите все още са някъде из района.
— Защо?
— Защото нямаме представа какво всъщност се е случило при онази изоставена къща; кой е бил там и защо. Не разполагаме с никакви доказателства за участие на руснаци в касапницата.
Обсъжданията продължиха още няколко минути, но вместо да напредват, започнаха да тъпчат на едно място. Александер помоли за тишина и обобщи:
— Приоритет номер едно са петте жертви, продължаваме обаче да издирваме дрогата и парите. Придържаме се към предположението, че все още се намират в района.
Той видя как Са̀ми кимна доволно. Хикса закри оперативката и прикани всички да се приберат и да поспят.
Самият той остана в службата. Предстоеше да обмисли кое и колко от току-що обсъденото да оповести на пресконференцията. Така или иначе беше длъжен да я свика. Все още в публичното пространство не се бе завъртяла версията за връзка между днешните събития и трупа, открит в гората, или със седмината мъртви край Рованиеми. Все още. Но най-вероятно беше само въпрос на време.
Четирийсет и трета глава
Хана се върна в офиса и внезапно си даде сметка колко всъщност е изморена. И нищо чудно. От близо шестнайсет часа не бе подвила крак. Сподави прозявката си, посегна към маркерите, маниакално подредени покрай ръба на бюрото, взе един, отиде до бялата дъска на стената, където още стоеше снимката на Рене Фуке, и огради върху картата периметъра, който бяха очертали заедно с Тумас по време на онзи обяд. Отстъпи крачка назад.
— Какво е това?
Хана се обърна. На вратата стоеше Гордън, облякъл тънко лятно яке. Готвеше се да си тръгва.
— Ако разполагаме с повече хора и приемем, че откраднатата стока е все още в района, според мен трябва да търсим тук — отвърна тя и посочи картата.
— И защо реши така?
— Катастрофата, хондата в езерото. Извършителят познава черните пътища и местата в околността, където хората си изхвърлят боклука. Струва ми се разумно да се съсредоточим върху този участък.
Гордън кимна одобрително. Хана се върна до бюрото, взе си якето и точно преди да го облече с намерението да прави компания на Гордън по коридора, най-внезапно я обля горещина.
— Проклятие!
Цял ден без никакви неприятни усещания. След секса с Гордън се бе сгорещила, но заради страстното преживяване, а не заради критическата. За малко си позволи да си въобрази, че има надежда да преживее щастието да изкара цял ден, а защо не дори и два без кошмарните топли вълни. Но къде ти! Усети как цялата почервенява, по гърба и по лицето ѝ шурна пот и започна да се стича между гърдите. Хана отиде до бюрото, дръпна най-горното чекмедже и извади пакетче хартиени кърпички.
— Гореща вълна ли? — попита Гордън.
— На какво ти прилича?
— Все едно си пробягала половин маратон.
Тя не намери сили дори за усмивка. Подсуши лицето и врата си, хвърли кърпичката в кошчето, извади нова.
— С колата ли си? — поинтересува се Гордън.
— Не. Защо?
— Навън гъмжи от журналисти. Най-вероятно ще те последват, ако вървиш пеша.
Хана само въздъхна. Погледна часовника. Да се обади ли на Тумас и да го помоли да дойде да я вземе с колата? Беше късно, но не ѝ се вярваше да е заспал. Най-малкото така предполагаше. Правеше сметка да довършат разговора, започнат на обяд.
— Ако искаш, ще те закарам.
— Супер. Благодаря.
Хвана блузата си с два пръста и я развя, за да се разхлади. Угаси осветлението и заедно с Гордън тръгнаха надолу по стълбите.
Още щом отвориха входната врата и пристъпиха навън, ги обградиха журналисти. Гордън им обясни учтиво, че няма да правят изявления; по-късно тази вечер или утре сутринта Александер Ериксон ще свика пресконференция. Хана мълчеше. Ако някой нарушеше твърде грубо личното ѝ пространство, само го стрелваше с враждебен поглед. Стигнаха до колата, качиха се, успяха да дадат назад и да потеглят, без да прегазят някого.