След като се сети за решение, то ѝ изглеждаше съвсем елементарно.
С бърз поглед към спящия си любим тя стана от леглото, измъкна се от спалнята и внимателно придърпа вратата. Отвори капака на тавана, недоволно проскърцаха несмазани пружини, Сандра нагласи стълбата, покатери се горе и запали лампата. Таванското помещение беше почти празно. Не разполагаха с толкова много покъщнина, та да им се налага да складират част от нея на таванското. Погледът ѝ мигом се прикова в синя кутия вляво от стълбата.
„Плейстейшън“. Кенет си беше купил „Плейстейшън“. С парите, които уж се разбраха да не пипат.
Много се разочарова и изведнъж вече не се чувстваше толкова гузна, задето бе скроила резервен план. Неблагоразумието на Кенет застрашаваше цялото им бъдеще. Сандра се зарече непременно да говори сериозно с него. Кенет обаче беше малкият проблем. С него щеше да се справи, да го вкара обратно в правия път. УВ беше истинският проблем, върху него се налагаше да се съсредоточи. Той представляваше същинската заплаха, а ако професионалният стаж бе научил Сандра на нещо, то бе да не се поддава на заплахи. Тя пристъпи навътре в помещението и без затруднение откри каквото търсеше. За двайсет и петия рожден ден на Кенет Тумас бе платил таксата му за ловен изпит. Плюс още един подарък. Тогава Сандра не искаше да го държат долу в къщата. Сега го взе и го огледа.
Използвана ловна пушка.
Четирийсет и шеста глава
Провери още едно място. Не откри Тумас при никого от колегите му. Никой не го беше виждал, след като си тръгнал от службата по обичайното време следобед.
Хана не допускаше съпругът ѝ да е седнал да пие бира някъде. Бързо-бързо щеше да обиколи малобройните заведения в Хапаранда. А в този час едва ли някое работеше. Баровете и кръчмите се увеличаваха малко през летните месеци, по време на туристическите набези в града, но в момента нямаше особен наплив. Пък и Тумас рядко излизаше на заведение. Още по-малко сам. След като говори с всичките му колеги, не остана кой да му прави компания. Тумас общуваше с тесен кръг хора. По-широк от нейния, но въпреки това тесен.
Пак се появи мисълта за вероятността да е при друга жена. В такъв случай нямаше как да го намери. Но нищо не подкрепяше това предположение освен може би категоричното отдръпване на Тумас през последните месеци. Не беше забелязала издайнически следи по дрехите му или в колата. Не бе усетила ухание на чужд дамски парфюм. Нито бе попадала на необясними покупки от общите им банкови сметки. Е, вярно, не беше проверявала телефона му за любовни есемеси, нито беше влизала в неговия профил в общия им компютър. И през ум не би ѝ минало да направи нещо подобно.
Да го набере по телефона? По-добре не. Той търсеше отдалечаване, искаше да се дистанцира от нея. Дори да се свърже с него, той няма да ѝ каже къде е. Най-вероятно кратко ще я уведоми, че ще се прибере по някое време, малко по-късно, скоро.
Да не е отишъл при Кенет и Сандра? След като семейството на Кенет се отрече от него, Тумас взе племенника си под своето крило. Открай време Хана не харесваше Стефан и не разбираше Рита. Едно е да имаш известни търкания с децата си — не беше трудно да се постави на мястото на такива родители — но да се преструваш, че детето ти изобщо не съществува… Постъпката на Стефан ни най-малко не я изненадваше, но поведението на Рита? При оценката на Хана не полът играеше роля, а фактът, че Стефан е безчувствен психопат, докато Рита — не.
Сандра започваше работа рано и всеки ден пътуваше около час до затвора. Сигурно в момента спи, предположи Хана. Кенет обаче беше безработен и имаше вероятност да е още буден. Понякога Хана се чудеше какво ли ще излезе от него. След като си излежа присъдата, нямаше един работен ден. Не показваше амбиции да учи или да се дообразова. Не поемаше никаква инициатива. Сандра се бе нагърбила с огромна тежест. Вярно, винаги даваше вид, че се справя, но навярно и нейната издръжливост си имаше граници. Докога щеше да носи безропотно на плещите си бремето на цялата издръжка и на двамата?
Пред занемарената къща в Нора Стуртреск Хана намали. На двора бе паркиран мерцедес. За пръв път го виждаше. Знаеше, че Кенет и Сандра имат волво. Навярно им бяха дошли гости, макар че прозорците тъмнееха и вътре не се виждаше никакво движение. Така или иначе колата на Тумас я нямаше и Хана реши да си спести усилието да слиза и да звъни на вратата. Подкара нататък. Остана само още едно място, където разчиташе да намери съпруга си. Не го ли откриеше там, щеше да се наложи да се откаже. Да се прибере вкъщи, да му се обади по телефона или най-после да осъзнае, че навярно си е хванал любовница. Как щеше да реагира, ако разбереше, че ѝ изневерява? Щеше ли да се бори, за да го задържи? Беше ли изобщо възможно? Най-вероятно той си бе намерил друга, по-хубава жена, защото Хана му бе омръзнала. Какви шансове имаха пак „да намерят пътя един към друг“? Малки, поне според нея. Минимални. Зависеше, разбира се, от отношенията му с другата. Само заради секса ли се е хванал с нея, както Хана — с Гордън? Ако Тумас виждаше в любовницата си просто човек, който му предлага интимност и плът, навярно имаха шансове да преодолеят кризата. Но за разлика от Тумас Хана многократно му бе предлагала интимност. И той я бе отблъсвал. Това показваше, че ако наистина има друга, Тумас не се е събрал с нея само заради секса, а заради нещо повече. Нещо друго.