— А, вече си тук — установи той, докато затваряше вратата след себе си.
Хана въздъхна леко. Беше наясно защо той затвори вратата. Не може да се изтърсиш посред нощ в дома на любовника си, на сутринта да си обереш крушите, без дума да продумаш, и да очакваш той да не повдигне въпроса още щом те види.
— Как си? — поинтересува се той в пълно съответствие с предвижданията ѝ и седна на обичайното си място.
— Добре. — Хана успя да се усмихне леко, макар и насила. — Във всеки случай по-добре.
— Изглеждаш изморена. Изморена и тъжна.
— Изморена съм.
— Но все още не ти се говори за това?
— Да. Съжалявам, че ти се натресох посред нощ.
— Няма проблем.
— Повече не можем да се виждаме.
— Да се виждаме…
— Не можем да се чукаме — уточни тя. — Край на секса. Приключихме с тази част.
Той видимо се изненада. За миг доби объркан вид. Преглътна няколко пъти, докато кимаше. Дали Хана си въобразяваше, или очите му наистина се навлажниха леко, докато я гледаше?
— И защо?
— Просто така.
— Заради Тумас ли? Разбрал ли е? Това ли е причината?
В гласа му трепна умолителна нотка, сякаш се нуждаеше да му изтъкнат причина, опитваше се да проумее. Хана нямаше сили да му обяснява.
— Не искам повече. Няма значение защо.
— Добре. — Гласът му определено потрепери. Не успя да скрие разочарованието си. Стана и отвори вратата. — Може… може да го обсъдим по-късно. Но сега… да… чака ни работа.
И излезе. Озадачена, Хана го изпрати с поглед. Каквото и да изпитваше Гордън в момента, силите ѝ не стигаха да се задълбочава в емоциите му. Пък и най-вероятно търсеше прекалено дълбок подтекст в реакцията му. Все пак душевното ѝ състояние бе разклатено. И затова дойде тук. За да намери равновесие с помощта на работата. Да, сега трябваше да работи. Стана, излезе, тръгна наляво по коридора и отиде при Морган. Той седеше зад монитора с очила за работа с компютър, смъкнати до върха на носа му, и барабанеше по клавиатурата. Хана се облегна на рамката на вратата, той свали очилата и се обърна към нея.
— Здрасти. Беше ли на оперативката? — попита тя.
— Да, а ти защо не дойде?
— Имах малко проблеми вкъщи.
Можеше спокойно да го каже: на Морган и през ум не би му минало да я попита какво се е случило или да я подкани да сподели. Не беше любопитен и не проявяваше интерес към чуждите работи. Хана не се излъга в преценката си.
— Нищо кой знае какво — отвърна той и леко вдигна рамене. — Извадили са хондата, изпратиха я в Люлео.
— А мобилният номер, който открихме у Фуке?
— Сутринта пак го набрах. Още е изключен. В телефоните и компютрите на жертвите до момента не сме открили нищо, което да обясни какво са правили при запустялата къща или защо са били убити.
— И нито един от тях не е шофьорът, прегазил Тарасов?
— Нищо не води в тази посока. Не открихме нито дума за амфетамини, за покупка или оферта за покупка на дрога.
Хана се замисли как да изтълкува находките на местопрестъплението. Телефонен номер, активиран непосредствено след като идентифицираха тялото. Рене Фуке доказано се бе занимавал с наркотици. Между кървавата баня до запустялата къща и голямата пратка амфетамини трябваше да има връзка.
— Още ли смятаме, че това е свързано по някакъв начин с Тарасов? — попита тя.
— На практика работим по широк кръг от версии — отвърна Морган с лека усмивка заради изтърканото клише от пресконференциите. — Но да, това е най-логичното предположение.
— И какво ще правим сега?
— Продължаваме разпитите и обиколките от врата на врата. Чакаме резултати от криминалистиката и се надяваме на свидетели.
— Ритола спомена ли нещо за човека, когото вероятно са изпратили руснаците?
— Ритола не присъства на оперативката.
— А къде беше?
— Един господ знае — вдигна рамене Морган.
Сравнително доволна от получената информация, Хана тръгна към офиса си. Хвърли поглед към вратата на Гордън в края на коридора.
Беше затворена.
Той никога не я затваряше.
Тя влезе в офиса си. Стори ѝ се още по-малък. Загледа се в компютъра. Чудеше се с какво да се захване. От „Съдебна медицина“ или от криминалистиката сигурно беше пристигнал нов доклад. Или да се заеме да състави блок схема или нещо подобно за повече прегледност. Случиха се толкова много неща, а не съумяваха да установят връзка помежду им. Все трябваше да има някакви допирни точки. Застана пред корковата дъска, загледа се в картата, в заградения участък. Нора Стуртреск попадаше в него.