— Благодаря. — С открит поглед и без напрежение УВ разтърси протегнатата ѝ ръка. — Но не мога да ти помогна.
Не беше вярно. И по време на миналото ѝ посещение я бе излъгал. Тогава знаеше, че синята хонда е в гаража на Кенет, но изпрати рускинята при Юнте. Искаше да узнае повече, преди да реши какво да прави с наличната информация. Сега вече знаеше точно как да постъпи.
Не му беше трудно да лъже. Биваше го. Колкото по-важно е истината да не излиза наяве, толкова по-умел лъжец ставаше. А сега беше по-важно от всякога. След месеци на саможертва, тревоги, сълзи и съсипваща умора най-после му се откриваше шанс да реши проблемите си. Прословутата светлина в тунела, чийто край доскоро не вярваше, че някога ще види.
И дума не можеше да става да помогне на рускинята.
И той я излъга, без да му мигне окото.
— Рене го няма — подхвърли тя с небрежен тон и невъзмутимо се облегна на мократа кола.
— Кой Рене?
— Рене Фуке. Не се ли стараеш да си в крак със събитията?
В ума на УВ се задейства аларма, подканваща го да бъде нащрек. Въпреки привидно сдържаното ѝ, едва ли не незаинтересовано поведение, тя сякаш го изпробваше. Беше чувал името. Улови се колко се радва, че днес Раймо си тръгна рано.
— Срещал съм някъде името, но не нямам представа кой е.
Което си беше истина. УВ не беше чувал за Рене, преди днес да прочете за него във вестника. Просветна му какво всъщност му намеква жената пред него — тя е причината Рене да го „няма“. Него и още четирима. Беше опасна, по-опасна, отколкото я бе преценил при предишната им среща, по-опасна от всеки, с когото УВ си беше имал работа досега.
— Рене беше твоят наследник. — Тя пак се обърна към него. — Та си рекох: дали пък ако наследникът ти изчезне, хората няма да се върнат при предшественика му.
УВ мълчеше. Колко повече, отколкото казва, знае тази жена? Ако подозира какво са направили Кенет и Сандра и каква сделка е сключил с тях УВ, нямаше да дойде при него, а щеше да отиде направо при тях. И да си вземе и дрогата, и кинтите. А него да накаже. Не да му подарява кола и да го моли за помощ. Успокоен от бързото си заключение, той осъзна, че въпреки това трябва да продължи да пипа предпазливо. На колкото по-голямо разстояние съумее да я задържи, толкова по-добре.
— Вече не се занимавам с наркотици — отвърна той въпреки ясната представа, че няма да се измъкне толкова лесно.
— Върни се в играта.
— Какво имаш предвид?
— Пусни мълвата, че се връщаш в играта.
— Не мога.
Тя пристъпи няколко крачки към него. УВ се бореше с импулса да отстъпи назад. Тя спря близо, погледна го право в очите; изглежда, се колебаеше как да продължи.
— Миналия път те питах за амфетамина, помниш ли, Денис? За голяма пратка амфетамини.
— Да.
— Трябва да се добера до нея. За мен това е адски важно. И ти ще ми помогнеш да примамя онзи, който я държи.
Само така му се счу или долови отчаяна нотка в гласа ѝ? Изглеждаше изпълнена с неподправена решителност. Или просто беше нова тактика за да го накара да ѝ помогне?
— Оттогава мина доста време. Ако въпросният Рене не е успял да се докопа до пратката, защо аз да успея?
— Никой не е знаел за неговото съществуване. Дори ние. Ти ще пуснеш слуха, че си се върнал в бизнеса и си настроен за крупни сделки. Бързо. Ще възобновиш старото си занимание… заради дъщеря ти.
Без да е замислено като заплаха, прозвуча точно така. Най-лесно беше да издаде Кенет и Сандра. Да даде търсената информация на рускинята и завинаги да я пръждоса от главата си.
Но тя щеше да отнесе и техните милиони.
Тяхното бъдеще.
Следователно този вариант отпадаше. Тази битка трябваше да спечели УВ. Да разкара тази жена, без да усложнява нещата. Да обещае, че ще играе по свирката ѝ, да продаде дрогата от Сандра на финландците, да изчака два-три дни и да съобщи на „Луис“, че никой не се е хванал на въдицата, никой не му се е обаждал.
Как ще го разобличи тя? УВ беше изпечен лъжец.
Ако не друго, поне щеше да спечели време, да си осигури възможност да премисли внимателно всичко.
— А аз къде съм в сметката? — попита той.
Пазеше се да не се съгласява прекалено бързо и така да събуди подозренията ѝ.
— Нали току-що ти подарих кола.
Той я погледна, после — мерцедеса. Поразмисли и сви рамене.
— Добре. Става. Навит съм.
Отвън се чу как близо до входа паркира кола. УВ надзърна през прозореца. Позна колата. От всички хора, които не искаше да вижда в момента, точно тя ли намери да дойде?!
След секунда се разнесоха началните акорди от „На Елиза“. Сандра влезе с черен сак в ръка. УВ положи усилие да запази спокойствие, но вдигайки ръка за поздрав, усети как пулсът бие в слепоочията му.