Хана си наложи да поеме дълбоко дъх. Думите се скупчиха нетърпеливо в гърлото ѝ, всички напираха да излязат едновременно.
— Пратеникът или един от пратениците на руснаците. Жена е и е влизала в дома на Фуке, в къщата на Сверд и тук, в участъка. Била е тук! Чистачката! В участъка!
По изражението му отсъди, че разпокъсаните ѝ обяснения не внасят особена яснота. Припряността ѝ се примеси с раздразнение. Трябваше незабавно да предприемат нещо. Хана бе осъществила пробив в разследването, а Гордън не вдяваше абсолютно нищо.
— Тази жена чисти кабинета ми. Новата чистачка. Тя е.
— Сега там ли е?
— Не. Какво говориш! Не е, разбира се — просъска ядосано тя. — Ела. Хайде, идвай.
Втурна се обратно към офиса си. Гордън я следваше само на няколко крачки. Влязоха в стаята ѝ. Тя запали лампата и буквално го натисна да седне на стола. После отиде до корковата дъска.
— Погледни кабарчетата: зелено, червено, зелено, червено. Редуват се от лявата страна. В дома на Сверд магнитите на хладилника бяха в три цвята и подредени пак така: зелено, синьо, червено, зелено, синьо, червено.
Хана отиде до бюрото, включи компютъра и зачака нетърпеливо. Гордън още не беше схванал напълно какво има предвид тя и мълчаливо я изчакваше.
— Ето. — Тя отвори папка със снимки от апартамента на Рене Фуке, направени от криминалистите, и завъртя екрана към Гордън. — В дома на Рене. Виж как са подредени подложките върху масичката: червена, черна, червена, черна, червена, черна.
Гордън, изглежда, започваше да проумява накъде бие тя, да разбира значението на думите ѝ.
— Сметнах, че Рене просто е обичал да му е подредено, но всъщност го е направила тя. Пак тя е подредила играчките и е окачила ножовете по големина в дома на Сверд. Погледни само… — Хана посочи безупречния ред върху бюрото си, където химикалки, кочани със самозалепващи се листчета и други канцеларски принадлежности бяха подредени по големина и сортирани по цветове.
— И как, по дяволите, е успяла да се уреди тук като чистачка? — недоумяваше Гордън, но Хана отчиташе, че той вече е на съвсем друго място в мислите си. Там, където се намираше и тя.
На крачка от решение.
Петдесет и осма глава
— Очаквах да дойдете — поздрави тихо мъжът, когато отвори вратата на апартамента и ги въведе в дневната.
Позната на Хана жена седеше на дивана заедно с осем-деветгодишно момченце. От няколко години София работеше като чистачка в участъка. По-точно откакто фирмата на Щепан Хорват бе спечелила обществената поръчка, обявена от общината. Хана кимна. София ѝ се усмихна в знак, че смътно се досеща коя е, после неспокойно обърна глава към съпруга си, който също се отпусна на дивана.
— Коя е тази жена? — мина по същество Александер.
Щепан хвърли едно око на снимката, поставена на масичката пред него. Погледна я бързо, бегло, сякаш вече знаеше какво или кого ще види.
— Не знам — отвърна.
— Това е кадър от запис на охранителна камера пред полицейския участък — продължи Александер и посочи снимката. — Жената е ваша служителка. Пропускът ѝ е издаден на името на вашата съпруга.
— Но жената на снимката не е вашата съпруга. Как ще го обясните? — попита Хана.
Щепан въздъхна дълбоко. Двамата съпрузи се спогледаха с печално примирение. София стана и отиде до скрина пред едната стена. Гордън пристъпи няколко крачки, за да държи домакинята под око. Не очакваше да се случи нещо опасно, но нямаше да навреди да се подсигури. Ако жената на снимката беше тяхната заподозряна, значи, съпрузите Хорват бяха замесени в масово убийство.
— Появи се преди няколко дни — отвърна Щепан. — Носеше снимки.
— Коя? Жената от снимката ли? — попита Хана.
Щепан кимна. В това време София подаде малък плик на Гордън. Той се потупа по джобовете и се обърна към Хана и Александер:
— Някой от вас носи ли ръкавици?
Двамата си провериха джобовете и поклатиха отрицателно глава. Гордън подпъхна нокът под едното ъгълче на плика, постави го върху масичката, отвори го с помощта на химикалка и внимателно изтръска съдържанието му. Хана и Хикса се наведоха да погледнат.
Всички изсипани снимки бяха на тъмнокосо, около тригодишно момиченце с кафяви очи, заснето на различни места: на детска площадка, в яслата, в градина. И на всички снимки върху момиченцето личеше червена точка от лазерен мерник. Ту върху челото, ту на гърдите.
— Дъщеричката ни — поясни Щепан.
— И жената от кадъра на охранителната камера ви е дала тези снимки, така ли? — попита Хана.