И все пак, макар и без дара на обаянието, мъжете понякога я намираха за привлекателна. Но на нея й се стори странно, че принц Селинор я зяпа така. Той притежаваше поне два дара на обаяние и заради това беше мъж с чаровна външност. Косата му беше с цвят на платина, почти бяла, имаше тясно, но волево лице, а очите му блестяха като тъмни сапфири. „Чаровен мъж, наистина“ — помисли си тя, макар да не изпитваше желание да легне с него. Защото както казваха във Флийдс, „славата му лети след него като мухите по мръсното“.
Дните на Селинор, който яздеше след него, беше забележим само с това, че беше със същия ръст като лорда си.
Не, Ерин не се интересуваше от пияници. Разправяха, че миналата година на Толфест принц Селинор излязъл да раздаде помощи за бедните от замък Кроудън и тръгнал по улиците в един открит фургон, като хвърлял на бедняците храна, дрехи и монети. В пиянското си вцепенение в един момент се оказал без помощи, затова си смъкнал златотъкания брич и го хвърлил на тълпата за изумление на някои майки, довели и децата си. Според мълвата се оказал надарен и в други отношения.
Казваха, че пиел толкова, че никой не бил сигурен дали изобщо се е научил да язди кон, тъй като го виждали по-често да пада, отколкото да седи на коня.
Васалите му бяха сложили прякора „Лудото псе“, защото непрекъснато го виждали с пяна от ейл по устата.
След час стигнаха до река Дуиндъл, при село Хейуорт.
Там лордовете и техните Дни спряха и подкараха конете си покрай брега източно от моста, та животните да утолят жаждата си. Ерин слезе от своя кон и огледа водата. Дуиндъл беше широка и дълбока, чистата й вода се пенеше из въртопите. По небето се движеха облаци, но слънцето беше толкова високо, че въпреки тънката им пелена Ерин можеше да види едри пъстърви и дори няколко сьомги в речните дълбини.
Свали парчето плат, с което беше покрила носа и устата си, коленичи до брега, натопи го в студената вода и започна да чисти калта от лицето си. Искаше й се да свали бронята си и да поплува. Но нямаше време за това.
Принц Селинор също коленичи до водата и свали шлема си от патинирано сребро. Напълни го два пъти с вода, разбърка я, за да махне прахта отвътре, след което го напълни за трети път и отпи дълбоко, като от халба.
След като се напи, предложи шлема си на Ерин, а той самият започна да си мие лицето. Тя отпи дълбоко и усети как прахолякът се отми от гърлото й. Никога не беше опитвала толкова вкусна вода.
Крал Габорн беше спрял и бе оставил коня си да пие, без да слиза от него, сякаш беше твърде уморен за такова усилие. Целият беше покрит с прах, разкаляна по лицето му от потта.
Селинор се обърна към краля и слънцето огря лицето му.
— Ето един истински Земен крал — прошепна Селинор. — Вижте как добре си носи владението. — И се изкиска, развеселен от собствената си шега.
— Според мен никой не го носи по-добре — отвърна Ерин. Не би посмяла да изрече нещо толкова непочтително.
— Казвам го с пълно уважение — извини се с много искрен тон Селинор.
Ерин му върна шлема — тикна го рязко в ръцете му. Селинор отново го напълни, стана, отнесе го при Габорн и му даде да пие. Докато Габорн пиеше, Селинор намокри една кърпа във водата и я занесе на Габорн.
Предложи му кърпата, за да измие лицето си. Габорн се изтри и му благодари сърдечно. Ерин се зачуди дали Селинор направи този жест заради нея, или наистина изпитва уважение.
След като конят на Габорн се напи, двамата с крал Оруин бързо минаха по моста и подкараха към хана Дуиндъл в Хейуорт, защото се знаеше, че едно силно питие измива прахта от гърлото по-добре и от най-чистата вода. При толкова много рицари този ден щеше да е доста доходен за ханджията.
Ерин се изми, подготвяйки се да последва двамата крале в хана. Качи се и пришпори през моста. Селинор тръгна с нея.
Но когато стигна до хана и слезе от седлото, Селинор остана на коня си и само я гледаше. Тя беше застанала в сянката под чардака. Миризмата на ейл беше силна, просмукала се от дълги години в дървените дъски на пода.
— Няма да дойдете? — попита Ерин.
Лицето му изглеждаше стегнато, решително. Той само поклати глава и се извини.
— Мисля да продължа малко напред и да оставя коня да попасе.
Ерин влезе в хана със своята Дни и двете седнаха на една празна маса. След малко дотича едно слугинче, поклони се и попита: