— Какво ще обича милейди?
Собственикът на странноприемницата, мъж с дебел корем, седеше с крал Ордън и разговаряше сърдечно с него. Тя чу как поздравява Габорн за скорошния му брак.
— Ейл — отвърна Ерин и момичето бързо се отдалечи.
Собственикът също скочи и забърза надолу да донесе няколко халби ейл. Дебелият крал Оруин каза високо:
— Е, ваше величество, принц Селинор май се побоя да се присъедини към нас.
— Това е добре — отвърна Габорн. — Боях се, че няма да намери сили да подмине това място.
— Но мислите ли, че ще издържи? — попита Оруин. — Мен ако питате, дори пътуването със Земния крал няма да го опази трезвен за една седмица. Ще заложа десет златни орела, милорд, че до утре вечер ще пада от коня си.
— Надявам се, че няма — каза Габорн, макар да не прие облога.
— Ваше величество — попита високо Ерин, — говорили ли сте с принц Селинор?
Крал Оруин я изгледа с пренебрежението, присъщо на някои владетели-пълководци към жените на Флийдс. Не я уважаваше, но отговори на въпроса й преди Габорн да е успял да си отвори устата.
— Този пияница имаше дързостта да се представи лично тази сутрин на Земния крал, преди да тръгнем, и да му предложи меча си за вярна служба. Земния крал го отхвърли, разбира се.
Габорн седеше уморен, забил поглед в ръцете си, свити на масата.
— Не бъдете толкова груб — каза той. — Човекът има добро сърце, но не можех съзнателно да Избера човек, който обича пиенето повече, отколкото обича себе си и хората си.
— Значи го отхвърлихте? — попита Ерин.
— Не съм го отхвърлил — каза Габорн. — Помолих го да покаже сдържаност. Помолих го да се откаже от най-голямото си удоволствие. В замяна, ако успее да остане трезвен, ще го Избера.
Ерин не беше чувала Земния крал да прави такива сделки с хора. Нея самата беше Избрал тутакси. Все пак изпита радост, зарадва се, като разбра, че човек може да подобри себе си срещу обещана награда.
Когато й донесоха ейла, тя отпи съвсем малко, след което излезе и отиде при коня си на коневръза. Отля от ейла в шепата си и му даде да пие; космите на муцуната му я погъделичкаха по дланта. Едно добро, силно питие щеше да помогне на животното, да му даде енергия, нужна за да не изостава от конете на другите владетели. Беше добър подсилен кон, с по един дар на сила, метаболизъм и гъвкавост, но не беше толкова щедро одарен като бойния кон на Габорн или други животни в кралската свита.
Думите на Габорн я бяха учудили. Беше казал, че Селинор има „добро сърце“. Какво точно означаваше това? Селинор беше изказал вчера съмненията си за правото на Габорн да се титулува Земен крал. Върховният маршал дори беше намекнал, че според него Селинор може да е шпионин, дошъл да унищожи Габорн. Но ето че Габорн беше погледнал в него и беше видял добро сърце.
Не звучеше логично.
Тя върна халбата в гостилницата и остави един медник на масата. Дни я последва и двете излязоха от селото.
Ерин намери Селинор и неговия Дни на една ливада, осеяна с жълти глухарчета и бяла детелина. Конят на принца пасеше, а Селинор бършеше потната му кожа.
Тя спря и направи същото, като най-напред огледа краката и глезените на животното. На една от подковите бяха изпаднали два клинеца, но иначе конят си беше добре. Селинор не откъсваше поглед от нея.
— Изненадан съм, че не сте с другите — каза най-накрая принцът. — Удобствата няма да са много из тези хълмове, докато не стигнем Банисфер.
Тя не посмя да му признае защо е дошла. Честта я задължаваше да стои редом до един мъж в битка дори когато мъжът се сражава със собствените си пороци.
— След като ни разрешиха да разгърнем строя, помислих, че ще е по-удобно да тръгна в челото. Нека другите да погълтат сега малко моята прах.
— Сигурен съм, че ще се нахранят добре — засмя се Селинор. Ерин също се засмя. Значи той наистина не беше изпитвал неуважение към Габорн. Просто нравът му беше такъв — да пуска шеги.
— Е — попита Ерин, — значи все пак смятате, че Габорн е Земния крал? Чух, че сте прегънали коляно пред него.
— След като отхвърли Върховния маршал — отвърна Селинор, — прецених, че или наистина е Земния крал, или е луд. А не мисля, че е луд. Той и мене отхвърли, разбира се. Но на друго не съм се и надявал.
— Не ви е отхвърлил — каза Ерин. — Чувам, че само се е въздържал в решението си.
— Така е. — Селинор се усмихна. — Надявам се, че един ден ще бъда достоен за благословията му. Вече издържах двайсет часа без пиене.