И като на пленник нямаше да му позволят да си купи храна.
— Имам злато в кесията — каза той и се зачуди за колко дълго ще му стигне златото, ако трябва да плаща за храна. Непобедимият сигурно щеше да му взима много, тъй че за бъдещите му тъмничари да не остане нищо.
Непобедимият се изсмя и го погледна с искрена насмешка.
— Ти си в окови, приятел. Мога да прибера кесията ти, когато си поискам. Не, ще трябва да предложиш друго.
— Кажи си цената — каза Боренсон. Беше прекалено уморен, за да спори.
Непобедимият кимна.
— Ще помисля…
После купи една печена патица с ориз и два лимона от един стар продавач, който също така му предложи и две евтини глинени паници, от които да ядат.
След това Непобедимият подкара бързо през града и спряха при един завой на река Аншвави. Наблизо — преди хиляди години — беше рухнал древен палат.
Напоиха конете и ги оставиха да пасат. Непобедимият поведе Боренсон — дърпаше го за белезниците към реката, за да се измие преди яденето. После седнаха на една древна мраморна колона. Камъкът — със зелени жили — беше огладен: сигурно пътници често сядаха тук да хапнат.
Непобедимият сряза лимоните с кривата си кама и изцеди сока им върху вкусно подправената патица и ориза. Само от гледката стомахът на Боренсон се сви. Той посегна към купата, но Непобедимият се усмихна и го спря.
— Първо трябва да си платиш.
Боренсон го загледа; очакваше най-после да си каже цената. Сигурно щеше да е хубавият му лък или пък част от бронята.
— Разкажи ми за Земния крал — каза Непобедимият. — Опиши ми го какъв е, как изглежда. Но говори честно.
Боренсон помисли уморено.
— Какво искаш да научиш?
— Разправят, че Радж Атън побягнал пред него в битка. Вярно ли е?
— Вярно е — кимна Боренсон.
— Трябва да е страховит воин — каза Непобедимият. — Моят господар Радж Атън никога не отстъпва.
— Не чак толкова — отвърна Боренсон. Не му се искаше да каже цялата истина. Не искаше да признае, че Габорн мрази да взима дарове от други хора и поради това изобщо не може да се сравнява с Радж Атън.
— Но е висок, нали? — каза Непобедимият. — Силен?
Боренсон се изсмя искрено. Разбра що за игра играе събеседникът му. И той понякога сигурно беше мечтал да се появи Земен крал.
— Не, изобщо не е висок — отвърна Боренсон, въпреки че големият ръст се смяташе за преимущество в някои части на Индопал. От водачите се очакваше да са високи. — Всъщност е по-нисък от теб с цяла педя.
— Но поне е красив, нали? — попита Непобедимият. — Сигурен съм, че не отстъпва по красота на Радж Атън.
— Той не взима дарове на обаяние — каза Боренсон. — Красотата на Радж Атън е изпепеляваща като буен огън. Красотата на моя господар е като… въглен, светнал в нощта.
— Аха! — възкликна Непобедимият все едно, че беше направил важно откритие. — Значи е вярно това, което чувам: че Земния крал е нисък и грозен!
— Да — призна Боренсон. — По-нисък е и по-грозен от Радж Атън.
— Но е много мъдър поне — каза Непобедимият. — Трябва да е много хитър и ловък.
— Той е младеж — призна Боренсон. — Изобщо не е мъдър. И сигурно ще се обиди, ако му кажеш, че е хитър и ловък.
— Но все пак е надхитрил Радж Атън в битка, нали? Подкарал е през равнините жени и добитък и е уплашил господаря ми.
— Мисля, че си беше чист късмет — каза Боренсон. — Всъщност това дори не е било идея на Габорн. Жена му го е посъветвала.
— Аха, значи взима съвети от жени? — попита Непобедимият. В някои части на Индопал да се допусне, че един мъж се съветва с жени, означаваше, че той или не е мъжествен, или е глупак.
— Той се вслушва в съветите и на мъже, и на жени — каза Боренсон.
Непобедимият се усмихна с чувство на превъзходство и белезите от сипаницата се откроиха още повече по тъмното му лице. После попита:
— А ти виждал ли си моя господар.
— Виждал съм го.
— Няма по-добър от него. Няма по-красив, нито толкова силен в битка — каза Непобедимият. — Враговете му с право се страхуват от него, а народът му се подчинява безпрекословно.
Но Боренсон долови нещо в тона му. Сякаш го изпитваше.
— По това съм съгласен с теб. Няма от него по-силен, нито по-хитър, нито по-красив, нито по-страшен.
— Тогава защо служиш на Земния крал? — попита го настойчиво Непобедимият.