Да бъде обвързан чрез земните си сили със стотици хиляди хора, да съзнава грозящата ги опасност, да отпраща предупрежденията си към всеки свой Избран поотделно, щом усетеше заплахата това бе повече от непоносимо.
Но въпреки огромната умора изпитваше ужас от мисълта, че може да заспи. Страхуваше се, че ако заспи, няма да може да използва силите си, няма да може да предупреди Избраните си.
И немощно отпрати призив към всички свои Избрани. „Крий се!“
От горичката можеше да види пътя на две мили назад. Видя как хората му се пръскат и се втурват към горите.
Сияйният на мрака изрева от безсилие и зави през долината към най-близката си жертва — рицар, който беше паднал от коня си. Тъмният кръг се изтъркаля и този път не блесна никаква мълния, не го разкъсаха нокти от въздух.
Вместо това тъмният кръг се разстла леко над окаяника и Габорн можеше само да си представи от писъците му що за участ го е сполетяла.
После вихрещият се вятър и чернотата започнаха да се издигат — и поеха към него.
— Хайде — вина сър Ленгли, хвана юздите на коня му и препуснаха под дърветата.
— Ако имате сили да ни спасите — каза сър Ленгли с почти безгрижен тон, — сега е най-подходящият момент да ги използвате.
Габорн порови вътре в себе си, заопипва. Да, опасността все още беше голяма.
— Наляво! — извика Габорн и Ленгли зави наляво през рехавото им прикритие. Повечето листа бяха окапали и лежаха на купчини по земята под дърветата. Според логиката язденето на открито в този момент изглеждаше погрешно.
Сияйният на мрака приближи — ревящ вятър, който заплющя през гората.
Спусна се над тях и златистите листа на гората се завихриха, завихриха се навсякъде като в бясно торнадо. Вятърът запищя.
Блесна мълния и разцепи едно дърво до Габорн.
— Наляво! — пак извика Габорн.
Сър Ленгли и Дните на Габорн завиха и се втурнаха да надбягат вятъра.
Изведнъж Габорн разбра какво иска Земята. Сияйният на мрака не можеше да вижда през вихрещата се стена от листа повече от самия него. Габорн се въртеше в кръг около чудовището — вдигаше вихрушката от листа, която заслепяваше звяра.
— Сега надясно! — изрева Габорн. Ленгли се подчини. Дните на Габорн препусна подире им.
След миг вече препускаха на юг по тясна пътека през дърветата, успоредно на пътя. Сияйният на мрака зарева зад тях объркан.
— Изтърва ни! — прошепна сър Ленгли. — Извадихме късмет.
Габорн се усмихна криво. Бинесман бе казал, че Сияйният на мрака е същество на въздуха и тъмнината, създание, което поглъща светлината, вместо да й служи. Габорн подозираше, че звярът не е знаел къде е самият той, че не е успял да го открие и е преследвал само Ленгли и неговия Дни.
„Скрий се!“, още веднъж изпрати той зова си към своите бойци.
Сякаш откликвайки на заповедта му, Сияйният на мрака полетя високо във въздуха. Вихрещото се над него въже от пламък се удебели и ушири.
Звярът остави силите му да се разгърнат, привлече светлина от най-дълбоките недра на небесата, сякаш от целия този лов само бе прегладнял повече.
„Като котка е — помисли Габорн. — Напада само защото бяхме лесна плячка. Нищо не иска от нас, само да се позабавлява.“
И тогава Сияйният на мрака направи нещо неочаквано. Изстреля се към хоризонта със скорост, на каквато не бе способен и най-подсиленият кон.
Понесе се към замък Силвареста, на седемдесет мили оттук. С тази скорост щеше да стигне там за няколко мига.
Габорн усети как и последните му капки сила се изцедиха. Смътно усети аурата на смърт, обгръщаща като наметало Йоме, и се зачуди защо все още не е напуснала замъка.
„Бягай! — викна той в ума си. — Бягай веднага!“
Усилието му струваше много. Беше толкова зашеметен, толкова изтощен от загубата на даровете си, че се чувстваше като листата, които се вихреха около него, вихреха се и се вихреха, а той стоеше в центъра им.
Изцеден до предела, той залитна на седлото и се свлече на земята.
В очакване на мрака
Мирима се беше оказала права, когато каза, че на войниците от гарнизона ще им трябват часове да претърсят града.
Йоме все пак ги беше накарала да направят претърсването. Беше взела паленцата си и ги беше пуснала да потичат в двора отсам градските стени, докато тя водеше дворцовия съвет. И заповяда на градската стража да измъкне и да довлече пред нея всеки гражданин, намерен да се крие вътре.