Градът, който обграждаше замък Силвареста, беше стар град с хиляди домове. Някои бяха великолепни имения, като това на мадам Опиншър, други — паянтови съборетини, накацали над претъпканите пазарни улички покрай Складовата улица.
И навсякъде имаше хора. Войниците хващаха и крадци, ограбващи опразнените домове както на богати, така и на бедни.
Йоме не искаше да екзекутира крадците, но знаеше, че да ги остави или да ги затвори при идването на Сияйния на мрака е равносилно на това да ги убие. Повечето крадци не бяха толкова зли, колкото глупави — безмозъчни старци или старици, окаяни просяци, които не можеха да надмогнат изкушението, след като виждаха толкова празни домове.
На такива хора тя изземваше всичко налично и ги отпращаше, като ги предупреждаваше да спазват закона.
Но имаше и мародери с хитро шарещи очи и зъл поглед — Йоме не би искала да ги срещне в някоя тъмна уличка. Такива коварни и жестоки хора я безпокояха. Тя искаше да спасява хората си, не да отнема живота им.
Тези обаче не бяха глупци, изкушени от лесна плячка, а умни и коварни мъже и жени, за които правенето на зло на другите се бе превърнало в професия. Затова тя заповяда на стражите да ги хвърлят в тъмницата.
Но не всички, които намираха, бяха крадци. Някои бяха или грубияни, или просто невежи. Един стар чешит се оплака, че кралят вдигал „много шум за нищо“.
И всичко това продължаваше безкрай. Йоме изглеждаше решена да изпълни мечтата си, да се увери, че е последната от човешката гмеж, напуснала замък Силвареста.
От юг задуха силен напорист вятър, забутал пред себе си стоманеносиви облаци — надвиснаха тежко над хълмовете и предвещаваха пороен дъжд. Облаците донесоха мраз, от който Мирима настръхна. Притесни се за майка си и сестрите си, тръгнали на юг в такова лошо време.
Йоме все още не смееше да тръгне, макар да заповяда на градските стражи, които нямаха подсилени коне, да побегнат към Дънуд.
През целия ден чародеят Бинесман шеташе из кралската цитадела, ръсеше билки и рисуваше руни по вратите.
В два следобед заповедта на Габорн дойде по-силна от всякога: „Бягай веднага! Смъртта иде!“
Бинесман се спусна тичешком от кулата.
— Милейди — викна той на Мирима, тъй като Йоме се беше увлякла в спор с някакъв продавач на платове, който не искаше да напусне дюкяна си. Беше накиснал вълна в пурпурна боя и ако я извадеше преждевременно от казаните, щеше да стане калнорозова. Ако нямаше кой да обръща плата, щеше да стане на петна. А ако я оставеше за дълго, вълната щеше да се разтегли и платът да се развали.
— Милейди! — отново викна чародеят. — Трябва веднага да изведете от тук Нейно величество! Земният крал го каза! Не може да се бавите повече!
— Аз съм нейна слугиня! — отвърна Мирима. — Не съм й господарка.
Бинесман бръкна в джобовете на халата си и извади дантелена кърпа, пълна с листа.
— Дайте от това на Йоме, и на сър Донър и на Джюрийм. Това е златист лавър, корен от слез и листа от хризантема и равнец. Би трябвало да им осигури малко защита срещу Сияйния на мрака.
— Благодаря — каза Мирима.
Силата на Бинесман като Земен пазител му позволяваше да усили въздействието на всяка билка. Дори една шепа от билките му бе голяма придобивка.
Бинесман се обърна и забърза по Складова улица, към „Глиганите“.
Мирима отиде при Йоме.
— Милейди, моля ви, да тръгваме. По-голямата част от града вече е претърсена, а става късно.
— До вечерта все още имаме няколко часа — възрази Йоме. — Ще се намерят и други останали в града.
Джюрийм стоеше на няколко крачки встрани, преплел пръсти под брадичката си, и ги гледаше обезпокоено.
— Оставете градската стража да се погрижи за тях — замоли се Мирима. — Можете да назначите някой командир да взима решенията вместо вас.
Йоме бе притеснена. На челото й бяха избили капки пот.
— Не мога — прошепна тя, така че да не я чуе някой от стражите. — Виждаш ги какви са. Трябва да се погрижа за хората си.
Беше права. Капитанът на стражата беше изпълнен с възторг от това, че са хванали толкова много крадци. След толкова години лов на престъпници изглеждаше готов да убие едва ли не всеки, когото намереха. Йоме не можеше да разчита, че ще проявят същата сдържаност и състрадание като нея.