— Ама разбира се! Въздухът е елемент на нестабилност. Но водата противодейства на нестабилната му природа. Също като земята, водата може да противодейства на въздуха. Една стрела, направена само от земя, не би могла да прониже Сияен на мрака, но от земя и вода, може би… Е, и аз, разбира се, нали през това време изцеждах силите му.
Това подозрително прозвуча на Мирима като опит на чародея да си припише заслугата. Но беше съвсем сигурна, че тъкмо тя бе спасила неговия живот. А и Бинесман не изглеждаше убеден в заключението си относно причината за смъртта на чудовището.
Джюрийм пристигна в галоп, водеше кобилата на Мирима. Конските копита изчаткаха по камъните.
Кобилата имаше бял белег от изгоряло на задницата, където я беше ударила мълнията. Мирима се удиви, че изобщо може да стои на краката си. Но все пак това беше подсилен кон, припомни си тя, с дарове на жизненост, и можеше да издържи повече от обикновен кон.
Джюрийм скочи от седлото и свали кошницата с палетата. Кученцата заджавкаха възбудено, а едно си показа муцунката от капака на кошницата, изскочи и се втурна към нея.
Тя го погали разсеяно.
Джюрийм запремества поглед от лице на лице, сякаш искаше да се увери, че всички са живи и здрави. Йоме се изсмя нервно и каза на Мирима:
— Мъжът ти уби хала магесница и домъкна вчера главата й, а днес ти май го надмина. Какъв ще е следващият ти трофей?
— Само един по-добър ми хрумва — каза Мирима. — Главата на Радж Атън.
Всъщност Мирима никак не бе спокойна. Въздухът наоколо тежеше и миришеше на буря. Нямаше го трупа на Сияйния на мрака, нямаше нищо, което да докаже, че наистина го е убила.
Имаше чувството, че той все още е тук, че е надвиснал някъде наблизо и че следи всяка нейна дума.
Бинесман също се озърташе неспокойно и душеше въздуха. А той миришеше тежко на прах и гръмотевици.
— Мъртъв е, нали? — попита Мирима. — Нали се свърши?
Бинесман я изгледа и каза:
— Един Сияен не се убива толкова лесно. Сега той е лишен от тяло, смален е. Но не е мъртъв и все още е способен да причини големи злини.
Мирима се загледа към долината — торнадото още бушуваше и кипеше на две мили от тях.
— Но… вече не може да ни засегне, нали?
— Аз уж го прогоних… — отвърна предпазливо Бинесман.
Йоме също погледна натам.
— Значи ще изгуби формата си, както става със стихията на огнетъкача?
Бинесман стисна здраво тоягата, загледан замислено към бушуващия вихър. Торнадото се местеше колебливо, удряше ту на една страна, ту на друга, като капризно дете.
— Не е точно така — тежко отрони чародеят. — Ще си изгуби формата, но не мисля, че ще се разпадне бързо. Няма да е като огнения дух. И не мисля, че ще ни остави на мира.
Градските стражи бяха започнали да излизат от укритията си и боязливо поглеждаха към рухналата цитадела. Йоме видя, че четирима вече са застанали при портата.
В цялата тази суматоха Мирима беше изтървала лъка си и сега го видя насред двора. Тръгна към него между нападалите камъни. Сияйният на мрака до такава степен беше опустошил тази част на замъка, че оцеляването й беше същинско чудо.
Изведнъж видя на земята част от чудовището — отсечена ръка с три пръста като на огромна хищна птица; черните нокти бяха остри като на ястреб. От ръката още капеше кръв.
За ужас на Мирима ръката се движеше — кривите космати три пръста се отпускаха и свиваха.
Тя пристъпи напред и изрита надалече ужасното нещо. Ръката падна на земята и задраска с нокти каменните плочи, заподскача като грамаден паяк. Паленцето изтича след нея, заджавка и заръмжа.
Мирима вдигна лъка и се върна при другите. Джюрийм боязливо гледаше движещата се ръка, а Йоме не откъсваше поглед от палето.
А то изръмжа свирепо и захапа злокобната ръка.
— Това пале иска да те защити — каза Йоме. — Готово е да ти даде дар.
Мирима се изненада, че палето е готово толкова скоро да й даде дар, въпреки думите на херцог Гроувърман, че палетата от тази порода много бързо се привързват към господаря си.
Това я обнадежди. Все пак беше убила Сияен на мрака, докато храбри мъже като сър Донър и градските стражи не бяха успели да го сторят.
Тя коленичи пред Йоме и сложи лъка в нозете на кралицата. Беше се надявала един ден да я приемат за достойна да бъде воин, надявала се беше да спечели правото да използва кралските силари. Цената на взимането на дарове беше огромна. А след като кръвният метал беше толкова рядък напоследък, знаеше, че ще е невъзможно да добие такова право по друг начин.