Но изглеждаше, че Сафира наистина би могла да склони Радж Атън.
— Ваше величество — призна Боренсон. — Вашият съпруг остана верен на думата си и не уби крал Силвареста.
— Можете ли да ми кажете името на воина, който го е убил? — попита Сафира. — Ще се погрижа да бъде наказан.
Боренсон не посмя да изрече истината. Не посмя да каже: „Аз, коленичилият пред вас, убих крал Силвареста“. Само се надяваше лицето му да не се изчерви от смущението и да го издаде.
Затова той отклони въпроса.
— Не мога да ви кажа, ваше величество. Знам само, че Габорн Вал Ордън сега е в Хиърдън и че той е избран от Земята да стане неин крал.
Сафира помълча.
— Габорн Вал Ордън — принцът на Мистария — претендира, че е Земен крал?
— Истина е, ваше величество — каза Боренсон. — Духът на самия Ерден Геборен се появи начело на десет хиляди души и короняса Габорн с листа.
Тя се извърна и започна да вика на стражите. Боренсон успя без усилие да разбере въпроса й: „Защо не ми казахте?“ Евнусите започнаха да се извиняват. Сафира отново насочи вниманието си към Боренсон.
— Това е сериозна новина. И вие твърдите, че Земния крал ми е изпратил подарък и послание?
— Да, ваше величество — отвърна Боренсон, отвори торбата със силарите и леко ги сложи на земята, за да не се очукат в камъните. — Той ви предлага дарове на обаяние и на глас.
Сафира си пое дълбоко дъх, смаяна от толкова многото силари. Дарът беше впечатляващ.
— А посланието му е следното. Габорн наскоро се ожени за Йоме Силвареста, така че сега по брачна линия той е братовчед на вашия съпруг. Има вести за хали, нападащи южните предели на Мистария и Картиш. Земния крал желае да спре войната с Радж Атън и ви моли да му предадете следното послание: „Макар да мразя своя братовчед, врагът на моя братовчед е мой враг“.
Сафира отново вдиша дълбоко от изумление — беше звук на неподправен възторг. Сър Боренсон зачака отговора й. Тя разбираше за какво я молят. Разбираше, че ще трябва да използва силарите и да отиде до фронтовата линия, чак в Роуфхейвън.
— Мъжете, които убиха моя син, искат примирие? — попита Сафира.
Боренсон изруга наум. Джюрийм не му беше казал нищо за убит син.
— Да, искаме го — отвърна Боренсон, сякаш самият той беше донякъде отговорен за смъртта на сина й.
— Ако съпругът ми се съгласи — попита Сафира, — означава ли това, че ще престанете да изпращате свободни рицари срещу нас? Ще престанете ли да избивате нашите Посветители и членовете на кралската фамилия? Има ли толкова власт Земния крал?
Боренсон се поколеба. Тук в Индопал беше обичайно да се настоява на условия, когато се сключва сделка, с надеждата да се получат по-силни гаранции. Жената искаше потвърждение, че тя и децата й няма повече да са изправени пред страха да бъдат убити от свободните рицари. Искането й беше честно.
Но Габорн беше отказал да Избере Върховния маршал на свободните рицари, въпреки че Върховният маршал му бе предложил да помогне на войските му. Можеше ли Габорн наистина да претендира за власт над свободните рицари?
Отговорът беше и „да“, и „не“. В момента Габорн нямаше власт над тази сила, но можеше да я наложи, ако решеше.
Все пак Сафира нямаше да иска да чуе „не“. Можеше ли той да й обещае безопасност? Щеше ли Габорн да предложи да Избере Върховния маршал, ако това щеше да гарантира примирието?
Какво толкова беше видял Габорн в сърцето на Върховния маршал, че да пожелае смъртта му?
Боренсон се почувства сигурен, че каквито и скверни дела да беше извършил Скалбейрн, Габорн щеше да го Избере, след като разбере какъв е залогът. Отговорът беше „да“.
— Командването на свободните рицари беше предложено на Земния крал — отвърна Боренсон, заобикаляйки истината. — Габорн Вал Ордън ще осигури мира.
— Къде е сега съпругът ми? — попита Сафира. Боренсон отбеляза, че не за първи път тя го нарече „съпругът ми“. Значи наистина беше омъжена за него. Всъщност тя беше нещо повече от любима конкубинка, тя беше кралицата на Индопал.
— Преди два часа Радж Атън изби Посветителите в Синята кула в Мистария — каза Боренсон. — Вярвам, че в този момент препуска с все сили, за да избие войските на херцог Палдейн, които са се струпали в Карис.
Сафира отново вдиша дълбоко. Явно разбираше колко много зависи от нея. Сега цяла нация зависеше от милостта на съпруга й, като осъден, положил главата си на пъна под острието на брадвата. Точно в този момент Радж Атън сигурно се носеше като вихър към Карис. Брадвата падаше и може би единствено тя бе в състояние да я спре.