— Карис е далече — каза Сафира. — Ако ще трябва да взема дарове и да отида там, трябва да побързаме.
— Моля ви, направете го — каза Боренсон.
Тя въздъхна дълбоко, сякаш премисляше. Накрая заговори с нотка на отчаяние:
— Моят господар взе на служба при себе си повечето от дворцовата стража. Нямам никой, който да ме придружи до Карис, никой освен личната ми охрана, който да ме води по пътя, и се боя, че ще ми е нужно напътствието на войник от Мистария.
Това, което предстоеше, уплаши Боренсон. Разбира се, тя щеше да има нужда от него. Кохорта ездачи, идващи от Индопал, щеше да се озове пред риска от засада от страна на мистарийските войски. А той много добре разбираше, че дори Сафира да носи мирно знаме, войниците по границите едва ли ще приемат такова примирие с повече охота от индопалските стражи.
Имаше нужда от него. Беше си представял, че тя ще тръгне с хилядна войска, че след като й предаде посланието си, ще го пуснат на свобода.
Сафира въздъхна, тежко и със съжаление.
— Пащук, сър Боренсон, бихте ли ме придружили до Карис? Знаете цената. Бихте ли приели да ми служите?
Боренсон се замая. Разбира се, той беше най-добрият й избор за водач, единственият избор, ако тя трябваше да стигне жива до Карис. Но цената?
Беше женен само от дни. Обичаше жена си.
Да се откаже от мъжеството си! Дори само от мисълта за това му прилошаваше. Нещо по-лошо, тази мисъл го изпълваше с усещане за неутешима загуба. Никога няма да може да се люби с Мирима.
„Мога ли да го направя? Смея ли, дори да е заради Мистария?“
Пащук отговори пръв. Отговорът му беше сдържан, но изречен с увереност.
— Ще го направя, ако така е угодно на ваше величество.
Боренсон се опита да се измъкне.
— Ваше величество — извини се той, — боя се, че няма да мога. За разлика от Пащук, аз нямам дарове на мускул или на жизненост. Ако се откажа от мъжеството си, няма да мога да яздя кон повече от шест разкрача, камо ли шестстотин мили!
Пащук беше Непобедим, с дарове на жизненост и мускул. Той можеше да пожертва мъжеството си и макар че ездата щеше да е болезнена, вероятно щеше да се справи. Но за Боренсон това щеше да е непосилно.
— Разбира се — каза Сафира, — ще бъда милостива към вас. Ще отложа изискването, докато не стигна до своя господар.
На бързи коне, прецени той, щяха да стигнат в Карис до утре призори.
Утре призори щеше да се наложи да плати цената. Стига да се съгласеше.
Беше ужасно. Но той все пак беше воин на Мистария, отраснал и отгледан за битки, и народът му имаше нужда от него. Избор нямаше.
— Ваше величество, ще го сторя — промълви той, горд, че гласът му не трепна.
— Тогава, Пащук, сър Боренсон, погледнете ме — каза Сафира.
Боренсон вдигна колебливо очи от плочите. Погледът му се задържа първо на децата. Пред него стоеше красиво четири или петгодишно момче, с фино изваяни черти и очи, тъмни като на Йоме Силвареста, но с по-тъмна кожа от нейната. Беше облечено царствено, в костюм от извезан със златни ширити червен памук, с перли, и гледаше свирепо, застанало до тригодишната си сестра и още по-малкото си братче.
Децата се бяха сгушили до майка си, както можеше да се очаква от изплашени деца. Боренсон бегло забеляза красивия фонтан зад нея в празния двор, както и снажните Непобедими — личната й охрана, — застанали отзад.
Защото единственото, което можеше да гледа, бе Сафира — крехка жена с кожа, тъмна като абанос, и с гъвкава като на сърна снага. Единственото, което съществуваше, беше Сафира. Не чуваше дори учестения пулс на сърцето си, нито собствения си дъх.
Да се каже, че красотата й е изключителна, щеше да е безсмислица. Никое цвете нямаше да изглежда толкова мило и нежно. Никоя звезда в нощното небе не можеше да изпълни човек с такъв безнадежден копнеж. Никое слънце не би изгряло като нея. Боренсон впи очи в нея — пълно, изцяло. И се изгуби.
Всеки мускул по тялото му се стегна и той усети, че се е задъхал, че е забравил да диша. Не можеше да затвори очи, не смееше дори да примигне.
Когато Сафира проговори, той дори не разбра какво поиска. А когато събра децата си и ги поведе към палата за да си вземе даровете, неволно се надигна, жаден да я последва, но Пащук го спря.