Спря. Ризата му беше мокра от мъглата, толкова подгизнала, че той я свали и я изстиска — водата се изсипа в калта пред краката му. После отново я навлече и се затътри обратно в проклетата мъгла. Зачуди се дали няма да вижда по-добре, ако запали факла.
След час отново излезе от мъглата и пак беше далече от Карис, само че този път западно. Вече беше късен следобед.
Стисна зъби и отново влезе в гадната мъгла, в сивия сумрак, като се закле тоя път много да внимава накъде върви.
Не беше стигнал далече, може би беше изминал около две мили, когато чу вляво от себе си звън на камбана — шест пъти. Ставаше късно и Роланд унило си даде сметка, че съобщението, което трябваше да предаде до изгрев слънце, ще пристигне чак вечерта. Беше загубил цял ден в мотаене из тази проклета мъгла.
Намери някакъв водещ наляво път и след около миля чу благословените звуци на живия замък: кънтежа на ковашки чукове, ругатните на някакъв лорд, който се караше на васалите, че не са укрепили добре стените, кукуригането на петли с последните лъчи на слънцето.
И освен всичко това чу грака на врани, гукането на гълъби и крясъка на чайки.
Остави се ушите му да го поведат към града и намери някакъв тесен път, минаващ по насип. Разбра, че е провлак, защото чу плисъка на вода от двете страни на пътя, а мъглата изведнъж замириса на водорасли.
Накрая стигна до грамадна каменна порта.
Мъглата беше толкова гъста, че когато приближи до портата, никакъв страж не излезе да го посрещне — защото и те не го виждаха по-добре, отколкото той — тях.
— Ей, има ли някой? — извика Роланд.
Отгоре изкънтя басов смях.
— Има. Милион сме. Кого по-точно търсиш?
— Имам съобщение за херцог Палдейн — отвърна Роланд и се почувства глупаво. — Писмо от барон Хейбърд, от цитаделата Хейбърд.
— Добре. Ела при малката порта, та да те видим.
Роланд тръгна покрай желязната врата вдясно и стигна до една тясна кула с амбразури за стрелци и няколко дупки за пиконосците. Надникна през една от дупките и успя да надникне в кулата. Горяха факли и вътре седяха поне двайсет мъже. Един го видя, замахна на шега с пиката си към него и му изрева:
— Бау!
Роланд тръгна още наляво и стигна до малка арка с няколко стражи, които го чакаха. В мъглата не можа да ги види много добре — бяха само смътни сенки.
— Ще прощавате, ама не мога да видя дори краката си в тая мъгла.
— Ще предам на чародеите поздравленията ти — каза старшият на стражата, взе писмото от ръката на Роланд и огледа печата. — Печатът е счупен.
— Аз всъщност не съм вестоносец — призна Роланд. — Намерих вестоносеца мъртъв край пътя и взех писмото. Трябваше да го отворя, за да разбера къде да го занеса.
— Умник си — каза командирът на стражата.
После отвори вратата на портикула и подкара Роланд през подвижния мост към втори барбикан, после — до трети. Всеки следващ каменен портал беше с все по-силна отбрана. Отдолу бяха поставени на позиции мъже с бойни чукове и пики, а отгоре по стените се виждаха заплашителните силуети на стрелци и метателни машини.
Мъглата беше толкова гъста, че Роланд не можеше да види водата от двете страни на мостовете, макар да я надушваше и да чуваше плясъка й в каменните брегове на рововете.
Докато обикаляше миля след миля из мъглата, Роланд беше започнал да се тревожи, че замъкът е съвсем незащитен. Не беше видял и един войник на пост по пътищата.
Но след като се озова вътре, стана ясно, че е пълно с войска. В междинните полоси бяха вдигнали биваците си хиляди рицари, а стените направо гъмжаха от войници.
Но едва след като мина през третата полоса и навлезе в укрепения град, той започна да си дава сметка колко много хора са потърсили спасение тук. Когато стражът на стената му каза „тук сме милион“, Роланд го беше взел за шега.
Все пак Карис представляваше голям остров, точно както го беше видял отдалеч. По дебелите външни стени стърчаха многобройни стражеви кули, а отбраната вътре в самия град включваше укрепени имения и малки крепости. Улиците бяха пълни с босоноги хлапета, жени с угрижени лица и войници, войници, войници — гъмжаха навсякъде.
Врани, чайки и гълъби бяха накацали по всеки покрив. Миризливи кози дъвчеха ниско окачено пране; боязливи ярки притичваха в краката му; гъски се поклащаха и съскаха; коне цвилеха в конюшните, а кравите стояха по улиците и кротко преживяха.