Огромното множество от хора и животни, събрани толкова нагъсто, излъчваше тежка, непоносима миризма. Само след няколко минути ходене сред тази воня на Роланд му се дощя да избяга на някоя от кулите или стените… или още по-добре да се махне оттук и да намери Ейвран и зелената жена.
Стражите го придружиха през града до главния двор на замъка, а оттам до цитаделата на херцога — огромна кула, която се издигаше над всичко наоколо.
Вътре беше като в кралски дворец. Всички врати, столове и маси бяха излъскани до блясък. Декоративните месингови стойки за лампи по стените бяха с глобуси от скъпо стъкло от Ашховън. Килимите бяха дебели и меки, а боядисаните стени бяха изкусно изрисувани с поля с червени макове.
Херцогът, грубоват мъж с тясно лице, беше събрал около себе си на най-горния етаж на кулата съветници, които Роланд познаваше. Бяха мъже, дали дара си на ум на крал Ордън, и бяха Възстановени в Синята кула преди седмица.
Един от съветниците кимна към стоящия наблизо кралски вестоносец и каза:
— Щом Земния крал ни е заповядал да бягаме, значи трябва да бягаме.
Но херцог Палдейн удари с юмрук по дъбовата маса.
— Имам да се погрижа за четиристотин хиляди цивилни, а войските на Радж Атън са ни обкръжили. Не мога да им наредя да бягат! Непобедимите ще ги изколят просто за забавление.
Старият съветник Джеримас поклати побелялата си глава.
— Щом Земния крал ни е предупредил, трябва да го послушаме, милорд.
— Какво да послушаме? — попита херцог Палдейн. — Посока не ни е дал. Да бягаме? Някъде да бягаме? Как? Кога? От какво?
— Държите се така, все едно сте убеден, че стените на Карис могат да ни защитят — каза старият Джеримас. — Голяма вяра залагате в камъка, и то след всичко, което се случи. Може би трябва да вложите повече вяра в своя крал.
— Вярвам аз на краля — възрази Палдейн. — Но защо той ме обременява с противоречиви заповеди?
Съветниците изглеждаха угрижени. Роланд разбра, че имат много въпроси и недостатъчно отговори. Изглеждаха така, сякаш вече са победени.
Херцогът вдигна глава, видя Роланд и зяпна от изненада.
— Сър Боренсон? Какво правите тук? Носите ли някакво по-точно указание от краля?
— Не — отвърна Роланд. — И не съм сър Боренсон, макар че сме роднини.
Подаде кесията с писмото на херцога, а той разви свитъка, прочете го и му го върна с краткото „Благодаря“.
Хали бяха превзели цитаделата Хейбърд, а херцог Палдейн даже не мигна.
— Милорд? — попита Роланд.
— Знам — каза херцогът. — Барон Пол ми донесе същото съобщение преди няколко часа. Нищо не може да се направи. Ние сме под обсада, а кралските вестоносци ме молят да побягна ей така!
— Обсада ли, милорд? — изненадано попита Роланд. Радж Атън не беше придвижил обсадни машини към стените. Всъщност неговите войски бяха на много мили оттук.
— Да, обсада — повтори херцогът, сякаш Роланд беше идиот.
— Милорд — каза Роланд. — Надявах се да напусна замъка. Оставих едни приятели да се скрият на юг, едно малко момиче, което има нужда от помощта ми. — Искаше му се и да помоли за правото да стане настойник на Ейвран, но прецени, че моментът не е подходящ.
— Никой не може да напусне — каза херцогът. — Прекалено опасно е, а и след като Синята кула беше унищожена, стените ни са ужасно отслабени откъм защитници.
— Синята кула? — попита изумен Роланд.
Херцогът кимна и се навъси.
— Всичко, до последния камък.
Роланд преглътна. Беше служил двайсет години като Посветител в Синята кула. Можеше сега да е убит там, в съня си. Беше се спасил тъкмо навреме.
Но без подсилени войници по стените на Карис онези, които бяха загинали в Синята кула, можеше да се окажат щастливци.
— Но как е паднала? — осмели се да попита Роланд.
Палдейн сви рамене.
— Не знам, но доколкото мога да съдя, преди четири часа всички в кулата са били избити. — Огледа критично Роланд. — Много приличаш на Боренсон. Кажи ми, имаш ли опит във война?
— Аз съм касапин по занаят, милорд.
Херцог Палдейн изсумтя, после погледна късия меч на кръста му и каза:
— Вече си страж. Поемаш южната стена — между петдесет и първа и петдесет и втора кула. Кормиш всеки човек или звяр, който прехвърли стената. Ясно? До съмване тук ще падне здраво клане и един касапин ще ми е от полза на стената.