Селинор облиза устни и кимна.
— Баща ми се стреми да изобличи измамата на Габорн, да му лепне етикет на престъпник.
Ерин се замисли. Ако Габорн наистина беше неин брат, какви щяха да са последствията?
Според законите на Флийдс да имаш царствен баща от друго кралство не означаваше нищо. Царствената си титла Ерин беше получила по майчина линия, но дори тя не й гарантираше, че ще стане Върховна кралица. Този пост трябваше да се спечели, да се връчи от мъдрите жени на клановете.
Но ако Ерин беше дъщеря на Ордън, това щеше да има тежки последствия в Мистария. Някой можеше да заяви, че тя, като по-голяма, е законната наследница на трона на Мистария.
Крал Андърс искаше да я използва като пионка.
— Не те разбирам — каза тя. — Какво може да се надява да спечели баща ти от това? Никога не съм искала трона на Мистария!
— Той би могъл да ти го наложи — прошепна Селинор.
— Ха! Би било много труд за нищо. Не бих участвала в тази игра.
— Знаеш законите за наследството: никой не може да бъде коронясан за крал, ако е спечелил трона с убийство — отвърна Селинор.
Тя се замисли. Предния ден, преди да срещне Габорн, Върховният маршал Скалбейрн беше предупредил, че крал Андърс разпространява слухове, че Габорн е избягал от Лонгмът и е оставил баща си да загине. Такова деяние не можеше да се сметне чак за убийство, но беше близко до убийство.
А не беше ли личният телохранител на Габорн този, който бе убил безмозъчния крал Силвареста? Боренсон се закле, че само бил изпълнил последната заповед на стария крал Ордън — да избие онези, които са се отдали за Посветители на Радж Атън.
Но човек лесно можеше да възрази, че Боренсон разправя тази история, за да прикрие истината — че е убил Силвареста, за да може неговият господар да спечели трона на Хиърдън.
Сега Габорн носеше двойна кралска корона — на Хиърдън и на Мистария. Но Андърс щеше да възрази, че и двете корони са спечелени с убийство.
Така излизаше, че Габорн изобщо не е крал. А след като не е законен крал, как можеше да е Земния крал?
Всичко това мина мигновено през ума й и тя си даде сметка защо Андърс беше започнал своята война. Сигурно вече разпращаше в други владения дребни благородници, за да му събират поддръжка. Беше блокирал границите си и беше забранил на своите поданици да идват в Хиърдън, за да видят Земния крал.
В края на краищата, ако видеха Габорн, можеше да се убедят, че той наистина е Земния крал. А крал Андърс не искаше да научат истината.
Но Ерин знаеше истината. Беше чула гласа на Габорн да я води към спасението. Знаеше, че той е Земния крал.
— Що за мръсни намерения има баща ти, та измисля такива неща?
Селинор се изсмя — колкото от болка, толкова и от мъка.
— Според някои приличам много на него.
— Не беше нужно да пребиваш коня си, за да провериш версията на баща си — каза Ерин. — Защо си тук?
— Баща ми ме изпрати да събера всякаква информация, която може да му помогне да изобличи Габорн. Но аз разбрах истината.
В този момент една лечителка донесе гъстата като смола отвара от мак и една малка костена тръбичка, с чиято помощ щеше да духне опиума в лицето на Селинор. Тя сложи тръбичката на земята, омеси опиума на тъмна топка и я постави в чашката на тръбичката, след което добави горещ въглен от един глинен мангал.
Ерин понечи да се отдръпне, за да й направи място, но Селинор впи ръка в наметалото й.
— Моля те — каза той. — Не знам дали ще мога да замина с теб утре до Флийдс. Трябва да спреш баща ми. Накарай майка си да направи изявление за родителството ти — дори да й се наложи да излъже.
Ерин успокоително го потупа по рамото.
— След малко ще се върна да видя как си.
Зави го, докато лечителката издухваше дима от опиума в лицето му. После излезе и се загледа във вечерното небе. Слънцето беше залязло преди час, всички облаци, струпали се през деня, се бяха разнесли. Нощта щеше да е топла, а и есента бе твърде късна за комари.
В замъка продължаваха да прииждат стотици и стотици рицари. Ерин отстъпи да направи път на поредната група, а викачът при портата изрева:
— Яжте на корем, господа!
Тя се загледа над стените на замъка към града долу — владението на херцог Гроувърман.
Проклетият крал Андърс. За какво му беше потрябвала?
В края на краищата, ако Андърс искаше да оспори кралските права на Габорн, че е спечелил короната си само с убийства и измама, беше достатъчно да инсценира убийство. Не му беше необходимо да предлага Ерин като алтернативен наследник на трона на Мистария.