Сигурно Андърс се боеше, че ако убие Габорн, народът на Мистария ще се вдигне на война срещу него. Но ако осигуреше друг наследник, можеше да се надява да предотврати войната.
Тук нещо не беше наред. Ако Габорн загинеше, ако наистина беше спечелил короната с убийство, тогава кралството по право щеше да се падне на херцог Палдейн.
Палдейн Ловеца. Тактикът Палдейн. Палдейн, нейният баща.
Разбира се, Андърс щеше да се страхува от него. Палдейн можеше лесно да осуети всякакви коварства на Андърс. И щеше да потърси удовлетворение. Славата на Палдейн беше такава, че никой крал в Роуфхейвън нямаше да посмее да си мери ума с него.
Не, Андърс нямаше да иска кралството да попадне в ръцете на Палдейн след смъртта на Габорн, затова може би се надяваше да предложи Ерин като подходяща наследничка на стария крал Ордън. Но какво щеше да стане тогава?
Може би Андърс се надяваше, че Ерин Конал и херцог Палдейн ще се счепкат за кралството на Мистария и ще започнат гражданска война.
Или може би се надяваше, че Палдейн ще удари Флийдс и ще го съкруши.
Това изглеждаше възможно. Всъщност ако Габорн загинеше и Флийдс рухнеше, Андърс дори можеше да си измие ръцете в цялата бъркотия, като заяви, че Ерин го е подвела.
Какъвто и да беше замисълът му, Андърс щеше да се изненада, щом истината излезеше наяве.
А може би не. Ами ако крал Андърс се беше досетил кой всъщност е баща й? Ако беше намислил да убие Палдейн, за да може тя наистина да наследи трона на Мистария?
Щеше ли да посмее Ерин да го вземе?
„Проклетата ми майка, да избере Палдейн — помисли Ерин. — Трябвало е да е по-благоразумна.“ Навремето сигурно бе изглеждало невъзможно Палдейн да се доближи по наследствения ред до трона, а майка й бе сметнала, че той е най-добрият мъж в Мистария — най-добрият лорд в Роуфхейвън. Но десетина убийства — и ето че Ерин се намираше в пряка връзка с короната на Мистария.
Разбира се, политическото положение в Роуфхейвън сега беше съвсем объркано, след като Синята кула беше унищожена. Силата на Мистария само за ден се беше смалила наполовина.
Но това Андърс не би могъл да предвиди. Не можеше да е знаел, че Радж Атън ще унищожи Синята кула.
Освен ако не беше станал наемник на Радж Атън.
„Не — реши Ерин. — Започнах да си въобразявам глупости.“
Разбираше, че нещо й убягва. Може би Андърс не разполагаше с напълно развита схема за премахването на Габорн… или може би тя не можеше да я разгадае.
Когато беше още дете, майка й провеждаше с нея едно странно упражнение. Сядаха да играят шах със завеса, спусната по средата над игралната дъска, така че всяка да вижда само своята половина. Така тя трябваше да се брани от играчи, които можеха да ударят изневиделица, и да се научи да разбива невидими противници. Беше като упражнение по безсилие.
Съжали, че сега играе с крал Андърс. Колко ли хода напред беше замислил той? Четири, осем, дванайсет?
В най-добрия случай тя можеше да предвиди до четири хода напред.
А Андърс беше спуснал завеса на тайнственост, която не можеше да се разкъса лесно.
Проклятие. Трябваше да се посъветва с майка си. Разбереше ли кралица Херин за заговора на Андърс, щеше да помогне той да бъде разкрит. И тогава — да му мисли крал Андърс!
Трябваше незабавно да се види с майка си. Трябваше да си намери бърз кон.
Замъкът Гроувърман беше пълен с коне. Тук, в равнините покрай река Уайнд, се отглеждаха повечето от конете и голяма част от добитъка, снабдяващ Хиърдън. Само след няколко седмици щеше да дойде Толфест, времето, през което се колеше добитъкът за зимата. Добитъкът вече се събираше извън града и скоро щяха да го подкарат към замъците и селата на север.
След като Хостенфест бе отшумял, повечето същинска работа на конярите беше приключила — стотици диви коне бяха събрани с най-добрите налични питомни коне. Тези питомни коне бяха бойни, обучени за сражения, или коне, използвани от вестоносците — бързи животни, способни да надбягат и вятъра.
Питомните коне до един притежаваха по един-два дара на сила или жизненост, или ум, и сега налагаха господството си, като се биеха с водачите на дивите. Беше жестокост спрямо обикновените коне, но от жизнена важност. След като дивите коне приемеха питомните за свои водачи, облекчителите на Гроувърман отиваха със силарите си при дивите стада и преливаха качествата им на питомните, като създаваха подсилени коне с огромна стойност.