При толкова много тръгващи на битка лордове и при толкова много животни, готови да получат дарове, нямаше да й е лесно да си намери свестен кон. Дори в добра година подсилени коне се намираха трудно.
Тя тръгна към конюшните на север от залата и започна да си търси нещо подходящо.
В конюшните завари поне стотина обикалящи яслите благородници. Искаха конярчетата да им показват зъбите на животните на светлината на факлите и други такива глупости.
Ерин просто отиде направо при главния коняр. Едно от конярчетата позна акцента й и й каза, че майсторът му е чудесен стар конегледач от Флийдс, казвал се Бълингс.
Тя го намери в конюшните на Посветителите, където бяха настанени конете, отдали даровете си на други. Бяха слаби коне, отдали своята мускулна сила, или болнави — останали без своята жизненост. Конюшните на Посветителите представляваха огромно здание в защитената с крепостна стена част на града. Тук се грижеха за близо три хиляди коня — слепи, глухи или държани окачени на ремъци, защото не можеха да стоят на краката си. Някои бяха отдали дара си на гъвкавост и трябваше да ги хранят с овесена каша, защото вътрешностите им не можеха да се свиват и разтягат както трябва, за да изтласкват храната в стомасите им за смилане. Тези коне се гледаха най-трудно, мускулите им се схващаха и трябваше напрекъснато да ги разтриват.
— Сира Бълингс? Трябва ми кон за война — каза Ерин. — Вие ги познавате добре. Кой е най-добрият ви?
— За Конежена от Флийдс? — попита той. Ако се съдеше по тона му, въпреки че и двамата бяха от Флийдс, щеше да се въздържи и да й пробута някой по-слаб кон.
Вратата на конюшнята зад нея се отвори и Ерин чу тежки стъпки и дрънчене на ризница. Явно и други рицари, търсещи добри коне, се канеха да поговорят с главния коняр. Тя разбра, че няма да може да задържи дълго вниманието му.
— Да, за Конежена от Флийдс — отвърна Ерин. — Всеки кон ще е добре дошъл, стига да може да ме отведе у дома утре.
Но зад нея заговори самият Земен крал.
— Не всеки. Тази Конежена е дъщерята на кралица Херин Червената и днес тя спаси живота на един принц на Южен Кроудън.
Ерин се обърна. Не беше казвала на Габорн, че е спасила Селинор, не беше донесла на никого, но явно хорските езици се бяха развързали.
— Ваше величество — ахна Бълингс и падна на колене.
Габорн изглеждаше блед и отслабнал. Ерин искаше да му съобщи какво е открила за коварствата на крал Андърс, но само един поглед я накара да прецени, че не бива. Видът му подсказваше, че един здрав сън му е страшно необходим, а новината й можеше да го задържи буден с часове.
„Освен това — помисли Ерин — мога да се справя и сама.“
— Кой е най-добрият кон, който имаш? Ама най-най-добрият — попита Габорн главния коняр.
Бълингс заломоти.
— Имам… един чудесен боен кон, ваше величество. Добре обучен, с добро сърце и с петнайсет дара.
— Чудесен кон — каза Габорн. — И ще е напълно подходящ за една Конежена от Флийдс, не мислиш ли?
— Но, ваше величество… — възрази Бълингс. — Не мога да направя това. Херцогът ще ми одере кожата и ще я продаде за петак на щавачите! Конят беше предвиден за дар от херцог Гроувърман за вас!
— Приемам го с благодарност — каза Габорн. — И мога да го дам на когото пожелая.
— Ваше величество — смутено каза Ерин. — Не бих могла да приема такъв жест! — Говереше искрено: ставаше дума наистина за кон, достоен за крале. Не смееше да вземе животното, предназначено за самия Земен крал. — Няма да го взема!
Габорн се усмихна.
— Е, щом отказвате, сигурен съм, че главният коняр ще ви намери нещо подходящо.
— Да, ей сегичка, ваше величество — заговори възбудено Бълингс, хванал се за предложената възможност като удавник за сламка. — Имам една чудесна кобилка, с толкова мил характер, че бих се оженил за нея, стига да можеше! Ей сега ще я доведа.
Забравил за всички други задължения, старият коняр хукна към дъното на конюшнята.
Ерин изгледа Габорн с изненада.
— Вие знаехте, че няма да ми предложи приличен кон, така ли?
— Е — отвърна Габорн, — напоследък добри коне в Хиърдън трудно се намират. Баща ми уби повечето бойни коне на Радж Атън, затова той прибра каквото можа от Силвареста. Сега имаме достатъчно силари, за да създадем добри животни и да попълним запасите, но крал Силвареста разполагаше едва с неколкостотин обучени за бой коне. Двамата с херцог Гроувърман полагаме всички усилия, за да попълним липсата. Но дори да добавим дарове на полуобучени бойни коне, това ще ни даде само около петстотин добри за война животни. Затова Гроувърман не иска да продава приличен кон на каквато и да било цена. Всъщност той изобщо нямаше да ви продаде.