Боренсон беше виждал Радж Атън. Вълчия господар имаше хиляди дарове на обаяние. Сега, като гледаше Сафира, той си даде сметка как може да закопнее за него едно женско сърце.
— Родих му първото дете преди да навърша тринайсет — заяви с гордост Сафира. — Родих му четири деца. — Той долови нотка на тъга в гласа й. Побоя се, че е подхванал тема, която е болезнена за него, смъртта на сина й.
Устата му беше пресъхнала.
— А… а ще му родите ли още? — попита той, молейки се наум дано не го направи.
— Не. — Сафира сведе глава. — Не мога да имам повече.
Боренсон се накани да я попита защо, но тя погледна настрани и смени темата.
— Не смятам, че хората са създадени да имат червена коса. Непривлекателно е.
— Ами… заради вас ще я обръсна, милейди.
— Не. Тогава ще бъда принудена да гледам бялата ви кожа и луничките ви.
— Тогава ще си боядисам косата, милейди. Чувал съм, че човек може да използва листа от индиго и къна и да си я направи черна. — Не й каза, че точно по този начин шпионите и убийците от Севера оцветяваха косата си преди да нахлуят в Индопал.
Сафира се усмихна пленително — с най-красивата усмивка, която може би някога бе украсявала женско лице.
— Да, в някои места в Индопал старите хора боядисват косата си, когато започне да побелява. Ще ви потърся такава боя.
Помълча малко и каза заядливо:
— Моят мъж е най-великият човек на света.
Боренсон трепна. Никога не беше помислял за това. Но след като го каза Сафира, си даде сметка, че е вярно.
— Да, о, Звезда на пустинята — каза той, изведнъж усетил, че „милейди“ е прекалено обикновена дума, титла, която трябва да се остави за стари, костеливи и сбръчкани бабички.
— Той е надеждата на света — каза с пълна убеденост Сафира. — Той ще обедини човечеството и ще унищожи халите.
Разбира се. Сега, като го помисли, Боренсон осъзна, че този замисъл е велик. Кой можеше да бъде по-могъщ от Радж Атън?
— Очаквам с нетърпение този ден — съгласи си той.
— Аз ще му помогна — каза Сафира. — Ще донеса мир на Роуфхейвън, като призова всички хора да оставят оръжията и така ще спрат набезите на свободните рицари. Моят любим дълго се бори за мир и сега Великата светлина на Индопал ще изгрее над целия свят. Варварите на Роуфхейвън ще се смирят и ще коленичат пред него, или ще бъдат унищожени.
Сафира говореше полу на себе си, сякаш се вслушваше с възторг в чистите тонове на собствения си глас. От минута на минута облекчителите в двореца й добавяха нови и нови дарове.
— Уахори имаше четиридесет дара на глас. Сега те трябва да са мои — каза Сафира. — Тя пееше толкова хубаво… Ще ми липсва, въпреки че сега аз мога да пея още по-хубаво. — Извиси глас и изпя няколко стиха с толкова омайващи тонове, че музиката сякаш увисна във въздуха около нея като влакна на памуково дърво. От песента по гърба на Боренсон полазиха тръпки.
Тя изведнъж го погледна разсеяно.
— Не бива да ме гледате така, със зяпнала уста. Сякаш искате да ме изядете. Всъщност може би изобщо не трябва да ме гледате. Сега ще се изкъпя и не трябва да ме видите гола, разбрахте ли?
— Ще си затворя очите — обеща Боренсон. Ха’Пим го срита по краката и той се отдалечи на няколко крачки. После седна с гръб към топлата скала.
Вслушваше се в прелестния звук, докато Сафира смъкваше коприните си, вдишваше сладостния мирис на тялото й, докато си сваляше роклята, а жасминовият й парфюм изведнъж стана по-силен.
Чу как тя пристъпи в езерцето и леко ахна от изненада колко студена е планинската вода. Чу плясъка й във водата, но не я погледна.
Стискаше плътно очи, подчинил се на всяка нейна заповед, готов да й се подчинява покорно, каквото и да му струва това.
Но докато стискаше очи и се мъчеше да се съсредоточи върху всичко друго, стига да не е къпещата се Сафира, Боренсон се замисли.
Беше казала, че Радж Атън е най-великият мъж на света, и тогава, докато я слушаше, той смяташе, че думите й са мъдри, разумни и добре обмислени.
Но сега в ума му започна да се прокрадва съмнение.