Габорн се обърна наляво, където седеше сър Джилис, и попита с лукаво насмешлив тон:
— Вие какво ще кажете, сър Джилис? Ще се извините ли за обидата, или всички ще гледаме как поборникът на Оруин изтръгва езика от устата ви?
С почервеняло лице, сър Джилис хвърли кълката на печения лебед, която дъвчеше, и гневно погледна над блюдото си.
— Ще го повторя! Оруин се е заклел във вярност на Земния крал и ако Агюнтер и рицарите му решат да се оттеглят от битката, тогава аз твърдя, че са страхливци! Изтръгнете ми езика, ако можете, сър Ленгли. Дори по пода да се гърчи, езикът ми пак ще каже истината!
Сър Ленгли изгледа с гняв сър Джилис и ръката му посегна към камата на колана му, но той не посмя да извади стомана в присъствието на Земния крал.
— Ако позволите, ваше величество! — извика един от съветниците на Оруин. — Да се върне в земите си не е желанието на самия милорд Агюнтер. Цял ден трябваше да го убеждавам, че това е най-разумното!
— Говорете — подкани Габорн съветника.
— Аз… само изтъквам, че Агюнтер е едва четиринадесетгодишен и макар да има мъжка осанка — и храброст, не отстъпваща на който и да е мъж в тази зала — днес неговото кралство претърпя огромна загуба. След смъртта на крал Оруин и на най-големия му син кралското семейство Оруин е в много отслабена позиция. Най-близкият по наследствена линия брат на Агюнтер е едва шестгодишен и ако по някаква зла участ Агюнтер продължи на юг и загине в битка, брат му ще е неспособен да управлява вместо него. След като кралството ни е във война, имаме нужда от подходящ владетел, който да ръководи кралството. Само по тази причина ви молим да ни позволите да се върнем по домовете си.
Габорн седеше в сянка, с херцог Гроувърман от лявата му страна и канцлер Родерман отдясно. Сега той се наведе над масата.
— Да си тръгне младият Агюнтер е едно — каза сър Джилис. — Но трябва ли да отведе всичките си хора? Петстотин рицари?
Йоме се почувства раздвоена. Бащата на Агюнтер наистина беше вдигнал за тази своя кампания петстотин от най-добрите си рицари и след като силите на Хиърдън бяха толкова смалени, тези рицари щяха да са ужасно необходими. Макар да беше разумно младият Агюнтер да се върне, изглеждаше прекалено от негова страна да отведе всичките си хора.
Сър Джилис беше прав. Зад молбата на Агюнтер имаше нещо повече от чистото благоразумие. Агюнтер беше ужасно изплашен — и с пълно право.
Бащата на Габорн се беше опълчил срещу Радж Атън и беше загинал заради това, както и нейният баща. Бащата на Агюнтер беше загинал по най-ужасен начин, съкрушен от Сияйния на мрака пред очите на самия Агюнтер.
Агюнтер заговори с треперещ глас.
— Смятам, че да отведа всичките си хора наистина ще е прекалено, ако не бяха вестите, които баща ми получи снощи… хали са излезли на повърхността в Северен Кроудън, както и в южна Мистария. Световни червеи ровят под Дънуд и разтърсват земята. Кралството ми граничи с Хест, където забелязахме миналото лято много признаци за хали из планините. Колко време ни остава преди да нахлуят масово и в нашите владения?
— Ха! За мен това е грабеж! — каза сър Джилис. — Земния крал спасява целия ви народ и ви дава две хиляди силара, за да направи сър Ленгли наш поборник, а след това вие решавате да си тръгнете с плячката. Трябва ли да дадем на Оруин прозвището „от ден до пладне“?
Младият крал Агюнтер го изгледа заканително. Може да се страхуваше от Радж Атън, но не и от хора като сър Джилис.
От ден до пладне, хубаво казано.
Йоме прехапа устна. Щом младият Агюнтер не обичаше да слуша такива подигравки, изречени в лицето му, след година или две определено щеше да изпитва неприязън към това, което се говори зад гърба му. Щеше да е глупаво от страна на момчето да оттегли напълно подкрепата си.
Габорн беше изпратил две хиляди силара на Оруин, за да може Ленгли да получи дарове. Вложението беше огромно и Йоме дори от мястото си зад завесата можеше да види съвсем ясно, че Ленгли получава дарове през своите вектори. Извисяваше се строен и снажен в тежката си ризница и се движеше с невероятна плавност и бързина, както можеше да се движи само човек с много дарове на гъвкавост и метаболизъм.
Миг след миг Ленгли се превръщаше в могъщ воин, докато облекчителите на Оруин извличаха в негова полза дар след дар.
Щеше да е скъперническо Агюнтер да изтегли Ленгли от предстоящата битка, скъперническо и глупаво. Самата Йоме нямаше да го позволи, щеше да удари по масата и да настои за помощта на Оруин. Но сега тя само гледаше отстрани и изчакваше как Габорн ще изиграе младежа.