Стана му толкова студено, че се промъкна към хлебарската кула и топлината на пещите. Но около кулата бяха налягали толкова много хора, че нямаше никакво място.
Върна се при барон Пол.
— Не можа ли да си намериш топло място за сън?
Роланд само поклати глава. Беше твърде уморен, за да отговори.
— Ела да видиш как се прави — каза баронът. Върна Роланд при хлебарската кула и ревна: — Стани, кръшкачи такива! Марш по постовете, псета мързеливи, или до един ще ви хвърля от кулата!
Започна да рита заспалите и скоро няколко десетки души се пръснаха от топлата кула. Тогава барон Пол се поклони на Роланд и направи сервилен жест, като иконом, бързащ да зарадва дошлия на гости благородник. — Леглото ви, уважаеми сър.
Роланд се ухили. Голям хитрец беше барон Пол.
Изтегна се до топлата стена. Зъбите му още тракаха, но скоро се стопли. Барон Пол пак отиде на поста си. Скоро мъжете започнаха да се връщат и да лягат до Роланд.
Той остана да лежи с надеждата, че все ще се стопли до съмване и ще може да поспи малко.
Но час след това всички се развикаха, защото някакъв град на юг лумна в пламъци. Роланд беше твърде уморен, за да стане да гледа представлението на огнетъкачите. Освен това реши, че ако замъкът наистина бъде залят от огромна огнена вълна, най-безопасното място може да се окаже точно тук, зад дебелата каменна стена.
Няколко мига по-късно чу дълбок тътен, който изпълни цялото небе. Стените на Карис потрепераха и той усети, че кулата се поклаща. Хората около него запищяха от ужас, защото Радж Атън беше сринал Лонгмът, Тол Римън и други замъци със силата на своя Глас и всички си помислиха, че същото става сега с Карис.
Но след като тътенът заглъхна, а Карис продължаваше да е невредим, Роланд изпита силно облекчение — което обаче продължи само няколко секунди. Защото тътенът веднага беше последван от мъжки викове от околните стени:
— Замък Тревърсуърти е паднал! Дошъл е Радж Атън!
Роланд погледна на юг, накъдето сочеха всички. Там наистина гореше някакъв град и пламъците подскачаха високо в небето.
Замъкът Тревърсуърти, на четири мили на юг, не беше голям като Карис, нямаше дори гарнизон и той не го беше видял досега. Намираше се на един хълм и се беше издигнал като маяк над мъглата. И кипеше в адски пламъци — нагоре в нощта се издигаха огромни облаци пушек, а бели пламъци ги облизваха отдолу.
На тяхната светлина Роланд успя да види какво е останало от замъка: каменна грамада, две полусрутени кули и части от крепостна стена. От замъка се вдигна прах и пред очите му едната кула се килна и се срина в развалините.
Не Карис беше център на атаката. Жертвата беше Тревърсуърти. Роланд се върна на поста си.
— Е — избоботи барон Пол, — поне ни предупреди честно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Роланд.
— Искам да кажа, че хората на Радж Атън са били принудени да вземат на бегом поне хиляда и осемстотин мили през последните две седмици и той знае, че не може да ги гони повече. — Баронът се изплю от стената на замъка. — Затова му трябва някое хубаво, топло местенце, където да се свре за няколко месеца, а Карис е най-доброто, което Мистария може да предложи.
— Значи иска да завземе замъка? — попита Роланд.
— Естествено! Ако искаше да го срине, стените вече щяха да са на прах. Помни ми думата — до час ще ни предложи условия да се предадем.
— Палдейн ще приеме ли? — попита Роланд. — Той каза, че до призори ще се стигне до ръкопашен бой.
— Ако не се предаде — каза барон Пол, — само слушай оня звук, дето го издава Радж Атън. Когато го чуеш, засили се и скочи от стената, колкото можеш по-надалече във водата. Ако падането не те убие и ако някоя скала не те халоса, и ако не се удавиш, може и да се оправиш.
Роланд се стъписа.
След още един дълъг час небето на изток изсветля в утринния хлад.
Роланд така и не видя Радж Атън, но много добре видя работата на неговите огнетъкачи.
Изпод мъглата се надигна ярко сияние, сякаш долу по земята се запали огромен огън, но това сияние се придвижваше напред със скоростта на крачещ човек. Придружаваше го дрънченето на конски сбруи, случайното потракване на щитове в броня, мъжко покашляне или кучешки лай.
Армията на Радж Атън се придвижваше към Карис почти вяло; войските в Карис ги посрещаха също така сдържано. Херцог Палдейн и неговите съветници тежко се изкачваха по стълбите над портите на крепостта. Когато се озоваха горе, така че Палдейн да може да вижда над мъглата, той извика: