— Да не би да ми казваш, че не трябва да тръгна на бой? — попита с неверие Габорн.
— Ти си Земния крал и ти трябва да Избереш семената на човечеството — каза Бинесман. — Аз съм Земният лечител и трябва да направя каквото мога, за да й помогна да се възстанови след предстоящото бедствие. Друг е този, който ще бъде Земният воин. Ти не можеш да претендираш за тази титла.
— Друг ли? — удиви се Габорн. — Кой?
— Говоря за вайлда.
— За вайлда?
Бинесман бе отдал част от живота си, за да създаде вайлд, същество, изваяно от Земя, което да се сражава от негово име. Но при раждането си съществото беше скочило високо в небето. Въпреки че воините на Габорн бяха претърсили цял Хиърдън, от него нямаше и следа.
— Да — каза Бинесман. — Сътворих зеления рицар, за да се сражава от името на Земята, и това същество ще се сражава, след като довърша сътворяването му. Един вайлд живее само за да се сражава и е много по-могъщ противник, отколкото ти ще бъдеш някога.
— Сигурен ли си, че все още е живо? — попита Габорн.
— Да — отвърна Бинесман. — Проучих задълбочено древните томове. Мисля, че е живо и в съзнание. Най-вероятно се е загубило и сега се скита някъде в пущинаците. Докато в Земята все още има достатъчно лечебна сила, вайлдът не може да се унищожи лесно.
— Казваш, че не си го довършил, но вайлдът доби форма, нали? — попита Габорн.
Беше видял с очите си как съществото доби форма в нощната тъма сред руините на Седемте стоящи камъка. Но пръстта, камъните и костите, които Бинесман бе използвал, за да го сътвори, се сляха толкова бързо, че Габорн не можа да види много преди съществото да отлети.
— Форма има — каза Бинесман. — Но все още не е довършено. Създадох вайлда, но все още предстои да го отвържа.
— Какво значи това?
Бинесман помисли малко.
— Представи си го като дете, опасно дете. Вайлдът е наскоро оформен, но все още е невежо същество и затова има нужда от родител. Има нужда от моите грижи. Аз трябва да го науча да различава добро от лошо, както с всяко дете, и трябва да го науча да се бие. След като научи достатъчно, ще го отвържа, ще му дам свободна воля, за да е свободно да се бие както намери за добре. Едва тогава съществото ще стане напълно ефективно, способно да брани Земята.
— Няма свободна воля? Значи е като марионетка, чака само ти да го задвижиш? Ако е така, може просто да лежи някъде в храстите. Може никога да не го намерим!
— Не — каза Бинесман. — То може да се движи. Но докато не го отвържа, то трябва да се подчинява на моите команди… или на командите на онези, които изрекат истинското му име. След отвързването никой няма да може да го контролира.
— Но все пак ще изпълнява твоите заповеди, нали? — попита Габорн. — Елдеар е сътворил боен кон и го е яхнал в битка.
— Нямало е да може да го яхне, ако го беше отвързал. — Бинесман поклати глава. — Не… не съществуват думи, с които да се опише „отвързването“. Вайлдът е сам за себе си, независим. Може да съществува само докато се храни с кръвта на враговете си. Затова трябва да се бие, с мен или без мен. Не може да бъде ограничен. Трябва да бъде оставен да си бъде вайлд по начини, които ти не можеш да разбереш, диво и неподвластно на опитомяване същество, диво като най-злата вълча глутница. Вайлдът не е звяр, доколкото е понятие, оформено от Земята, понятие, за което ние нямаме думи.
Бинесман замълча, стиснал с две ръце тоягата си. Загледа се към звездите и след малко заговори, решил сякаш, че не е наблегнал достатъчно на темата.
— Не трябва да се стремиш към битки. Това не е твоята област. Чудя се… от гняв ли нападаш?
Габорн го изгледа със спокойна увереност.
— Няма гняв в желанието на Земята — опита се да обясни той. — Не искам да нападам от гняв. Напротив, чувствам, че Земята ме зове за помощ. Удряй, моли ме тя. Удряй, преди да е станало късно!
— Е, добре — въздъхна успокоено Бинесман. — Вярвам ти. Вярвам, че Земята те моли да удариш. Тогава ще те помоля само за едно: обмисляй добре целта си.
— Аз съм Земния крал — увери го Габорн. — Ще правя това, което тя пожелае.
— Добре — каза Бинесман. — Това е всичко, на което мога да се надявам. А сега трябва да си починете, милорд.
Габорн беше уморен, ужасно уморен. Смъкна ризата си и легна гол върху пръстта.