Мирима не отвърна нищо. Не й трябваха похвалите му.
— Ще броя до три — предупреди тя.
— Когато стреляш нощем — продължи Хосуел подигравателно, — умореното око не преценява добре разстоянието. Снишете малко прицела си, Мирима, иначе изобщо няма да ме улучите.
— Едно! — каза Мирима и съвсем малко сниши прицела.
— Ето — каза Хосуел. — Така вече ще ме пронижете хубаво. А сега се поупражнявайте в бърза стрелба. Ако не можете да пуснете петнайсет стрели в минута в близък бой, няма да сте от голяма полза.
— Две! — хладно каза Мирима.
Хосуел улови за миг погледа й. Пръстите на Мирима се бяха запотили и тя тъкмо реши да пусне стрелата, когато Хосуел й обърна гръб и бавно си тръгна.
— Ние сме на една и съща страна, лейди Боренсон — каза той с гръб към нея. Мирима все още се колебаеше дали да го прониже. — Утре вечер може да се сражаваме заедно.
Мирима не отговори. Той я погледна през рамо.
— Три! — каза тя.
Сър Хосуел започна да се отдалечава. Погледът й бе прикован в гърба му. Той измина няколко крачки, след което спря и заговори високо през рамо.
— Вие сте права, лейди Боренсон. Тази нощ наистина ви проследих. Дойдох тук, защото честта ми го изискваше — или по-скоро безчестието ми. Дойдох да ви поднеса извинението си. Извърших зло и съжалявам.
— Задръжте си извинението. Страхувате се, че ще кажа на съпруга си. Или на краля.
Сър Хосуел се обърна към нея.
— Кажете им каквото искате. Като нищо могат да ме убият за това, което направих, както и вие можете да ме убиете сега. Животът ми е във ваши ръце.
Трудно й беше да приеме мисълта за прошка. Не знаеше дали ще може да я понесе. По-скоро щеше да прости на самия Радж Атън.
— Как мога да ви вярвам? — попита Мирима.
Сър Хосуел сви леко рамене.
— Онова, което стана… никога не бях правил такова нещо. Беше глупаво, импулсивно… тъпашко. Стори ми се, че сте благосклонна, и се надявах, че ме желаете, също както аз ви желаех. Ужасно сгреших.
— Но мога да ви се отплатя — продължи уверено Хосуел. — Животът ми е ваш. Утре, когато тръгнем на битка, ще бъда до вас. Заклевам се, че докато съм жив, ще живеете и вие. Ще бъда вашият защитник.
Мирима отново провери душата си. Предния ден, когато бе изпаднала в опасност, Габорн я предупреди със земните си сили. Сега не чу никакво предупреждение. Раздвояваше я само естественият й страх от този човек. Подозираше, че предложението на Хосуел е искрено. Не искаше извинението му, нито закрилата му, и накрая може би само една мисъл го опази жив. „След като Габорн е в състояние да прости на Радж Атън — помисли тя — не мога ли и аз да простя на него?“
Сър Хосуел си отиде.
Мирима постоя дълго, докато сърцето й не се успокои.
Когато слънцето изгря, се беше упражнявала няколко часа.
След пиршеството
Кожестата глава на халата беше оплескана със засъхваща кръв. Ейвран спря да рови в мозъка й и заситена се изтегна върху черепа на чудовището — с натежал стомах и замъглени сетива.
До утрото оставаха само няколко часа. Едва можеше да държи очите си отворени.
В сънения й ум пробягаха ужасни гледки от Долния свят, потискащо живи.
Сънуваше безкрайни редици хали, излизащи в походен строй от Долния свят, тръгнали отчаяно в търсене на нещо. Могъща магесница ги водеше натам, където не искаха да тръгнат, ужасен звяр, носещ името Истинската властелинка.
Но съновиденията й не приличаха на нищо от това, което бе виждала наяве. Защото сънищата се появяваха не в образи, а в силни миризми и в усещане за резки движения, и в блестящата аура на енергийни полета, обкръжаващи живите същества. Сънищата бяха студени, призрачни, показваха енергия като приливни вълни от синкава светлина, подобно на вечерно слънце, отразено от снега. Всичко в тях беше свръхестествено чисто. И халите пееха песни, великолепни арии, излъчени в миризми, твърде фини, за да бъдат усетени от човешко същество.
Ейвран дълго лежа вцепенена. Мъчеше се да си спомни какво бе тръгнала да търси в съня си. Най-накрая се сети:
„Кръвта на Верните.“
Стресната, тя отвори очи и се помъчи да потисне писъка си. Защото дълбоко в себе си разбираше, че сънят не е обикновен. Това бяха спомени. Спомени на халата, от чиято плът беше яла.
Халите идваха. Идваха и щяха да преминат точно през това селище.