Ейвран тичаше неуморно вече цял час, а зелената жена я следваше с леки и дълги отскоци.
На всеки двеста крачки Ейвран се обръщаше, прокарваше края на тоягата по земята и с мълчаливо задоволство си представяше как викът „Смърт! Пази се! Пази се!“ ще изплаши оръженоските по петите й.
Без своите протеди (първи) нямаше да знаят как да реагират. Нямаше да имат друг избор, освен да сгъстят редиците си в защитен строй и да пълзят напред с бързината на охлюв.
Изведнъж се закова на място. „Откъде знам това?“ — удиви се тя. Не можеше да си спомни нищо определено от сънищата си, от онези заети спомени, което да й подсказва как ще реагират оръженоските. Но го знаеше.
Още много въпроси я озадачаваха. Коя беше Истинската властелинка? Какво искаше тя? Знаеше, че иска Кръвта на верните и че става въпрос за човешка кръв, но какво щеше да прави с нея?
За миг в ума й проблесна образ… огромна хала, Истинската властелинка, присвита над ложе от кристалните кости на убитите и погълнати от нея, озарени от свещените огньове наоколо, как се разпорежда на по-низшите да сътворят руните, с които ще завладеят земята и ще всеят ужас у всичко живо горе.
Ейвран знаеше, че халите са тръгнали към Карис. Кръвта на верните беше някъде там, близо.
„Горкият Роланд — помисли тя. — Дано се измъкне.“
Единственият й шанс да се добере до Земния крал беше да навлезе в планините. Тогава може би и халите щяха да престанат да я преследват. Стигна до един кръстопът и зави на изток по утъпкана от мулета пътека покрай един широк канал.
След като халите не можеха да „виждат“ на повече от четвърт миля, можеше да се отърве от тях само ако се отдалечи достатъчно.
Знаеше също, че с вървенето си оставя диря от енергия, която халите щяха да възприемат като призрачна светлина. Но след половин час сиянието щеше да се разсее. А усетът на халите беше твърде слаб, за да могат да проследят стъпките й.
Което означаваше, че можеха да я проследят само по миризмата.
Когато беше малка, зверомайстор Бранд й беше разправял истории как помагал на херцога да надхитря лисиците по време на лов.
Херцог Хейбърд бил готов да плаща на ловец, за да му хване лисица, и след това заливали гърба й с терпентин, за да не могат хрътките му да изгубят миризмата на лисицата.
Така че за да оцелее, лисицата трябваше да е хитра.
Щом кучетата я приближели, лисицата тичала напред и започвала да обикаля на кръгове и на зиг-заг, при което миризмата й така се усуквала, че кучетата почвали да се въртят и да лаят по опашките си.
Халите до голяма степен бяха като гончета и Ейвран трябваше да ги надхитри като лисица. Затова тича и прави кръгове почти два часа.
Все още бе в низините източно от Карис, но селата започнаха да се разреждат. Познаваше мястото от картите и дори беше прелитала над него.
По на запад имаше няколко хълма и долини, а след това бяха планините Хест. Надяваше се да се добере до тях — халите едва ли щяха да я проследят там, заради студа.
Пое през горите. Обикаляше на кръгове и често минаваше по собствените си следи, катереше се по дърветата, за да се изгуби миризмата й нагоре. С помощта на тоягата бележеше всяко дърво с думата „Пази се!“
Заръмя хладен дъжд. Ейвран се върна при канала, скочи в него и преплува на отсрещния бряг.
Зелената жена я следваше вярно, макар и малко тромаво. Но когато скочи в канала, стана ясно, че планът на Ейвран се е объркал.
Зелената жена не знаеше да плува. Запляска с ръце и зарита, заозърта се отчаяно, едва задържаше главата си над водата.
Ейвран скочи да я спаси, но след като беше загубила дара си на мускул, плуваше бавно и непохватно. Когато най-сетне се добра до Пролет, зелената жена скочи на раменете й и я натисна под водата.
Ейвран се забори да излезе на повърхността, но Пролет беше твърде тежка. След като разбра, че усилията й са безполезни, Ейвран се гмурна отчаяно надолу, стигна калното дъно на канала, оттласна се и изскочи нагоре и встрани.
Излезе на повърхността. Зелената жена потъна в дълбоката вода, като пляскаше с ръце и крака.
Ейвран затаи дъх. Сърцето й заби лудо.
— Пролет! — извика тя. — Пролет!
Но повърхността на канала остана спокойна.
Няколко мига Ейвран се чудеше какво да направи. И тогава Пролет изплува.
Ейвран я издърпа до брега.