Някои започнаха да се хвърлят от стените във водите на езерото, само и само да не останат срещу халите.
Някакъв глупак наблизо, с глас като на градски глашатай, извика:
— Запазете спокойствие! Моля, останете спокойни! Моля, запазете храбра увереност и съм сигурен, че всички ще… оцелеем.
Роланд се зачуди себе си ли иска да успокои, или се опитва да срещне сигурната си гибел като легендарните древни рицари — с чувство на хумор.
Ако някога в живота си беше изпитвал паника, това беше сега.
Барон Пол се обърна към него и утринните лъчи огряха лицето му. Дебелият рицар се засмя и извика с цяло гърло, за да надмогне трясъка на оръжия и крясъците долу:
— Вдишай дълбоко, момко! Може да ти е за последно!
Отделен свят
Когато час след съмване куцото момче намери Мирима при оръжейната, тя очакваше да й каже, че е време за тръгване.
Но то й съобщи само, че Йоме я вика в цитаделата на Посветителите.
Тя забърза да се яви пред Нейно величество. Слънцето се издигаше в съвършено чисто небе. В далечината кръжаха орли.
От върха на цитаделата равнината се виждаше на двайсет мили: река Уайнд, лъкатушеща през полетата, фермите и къщите, всяка купа сено покрай речния бряг, стадата добитък и коне, пръснали се по ливадите.
Извън същинската цитадела, по местата за впрягове на моравата бяха накацали гълъби и гугутки. Мирима тръгна към цитаделата на Посветителите. Тя не можеше да се сравни с цитаделата в замък Силвареста. Макар да беше голяма, с огромен двор, не беше предназначена да побира повече от двеста Посветители.
Докато се приближаваше, се изненада от нещо странно за подобно място: музика.
В цитаделата на Посветителите — при това в толкова ранен час — се чуваше свирня на гайди, барабани, тамбури и лютни, съпроводени от песен. Посветителите — поне онези, които не бяха достатъчно изтощени от отдаването на даровете си, се веселяха.
Мирима влезе и се натъкна на скупчена тълпа любопитни хора, загледани към моравата.
Когато мина покрай тях, една старица прошепна:
— Ей я на оная, дето уби Сияен на мрака. — Мирима се изчерви. — Вече я наричат „Славата на Хиърдън“ — продължи старицата.
— Цяла нощ се упражнява с тоя лък — каза някакъв младеж. — Чух, че можела да улучи окото на спускащ се ястреб от двеста крачки. Сега е тръгнала да убие самия Радж Атън!
Мирима сведе глава. Мъчеше се да не обръща внимание на приказките. „Ще улуча окото на спускащ се ястреб, как пък не! — искаше й се да възрази. — Пак ще е добре, ако не си оплета ръцете, докато се мъча да изпъна лъка.“
Смая се като видя, че всички Посветители от крепостта са излезли на тревата. Масите бяха отрупани с пиене и ядене — готвачите бяха направили десетки баници и всякакви други вкусотии. Онези от Посветителите, които бяха дали мускул, гъвкавост или метаболизъм — и поради това не можеха да се движат лесно — бяха положени в сенките на един огромен дъб сред двора, а всички останали празнуваха.
Слепи мъже и жени танцуваха един до друг и внимаваха да не се настъпят, а неми, глухи и лишени от ум глупци подскачаха като луди.
Мирима спря и ги зяпна слисана.
Наблизо седеше стар слепец, нагъваше баница и отпиваше от бутилка вино. Беше с набръчкано лице и рядка сплъстена коса.
— Защо танцуват? — попита го Мирима. — Хостенфест свърши преди два дни.
Слепият вдигна към нея лице и й протегна бутилката.
— Традиция! Днес се веселим, щото владетелите ни отиват на война!
— Традиция ли? — попита Мирима. — Посветителите винаги ли правят това, когато владетелите тръгнат на война?
— Аха. — Старецът кимна. — Пийни.
— Не, благодаря. — Мирима беше объркана. Никога не беше чувала за такава традиция. От друга страна, през целия й живот Хиърдън никога не беше тръгвал на война. Тя вдигна очи към цитаделата.
Влезеше ли човек в този палат, забравяше за широкия свят — освен ако не умреше или Владетелят, или неговият Посветител. Мирима рядко се беше замисляла как място като това се превръща в един отделен свят, незасегнат от външните дела.
А сега смаяна виждаше, че някои от Посветителите танцуват.
— Това цял ден ли ще продължи?
— Аха — отвърна слепецът. — Чак до битката.
Тя се замисли, после каза:
— Разбирам… Днес, ако вашият Владетел умре, зрението ви ще се върне. Какъв по-добър повод за празнуване!