И в двата случая беше ясно, че Габорн трябва да се подготви за сражение с епични размери.
Изглеждаше съвсем просто. Владетели от цял Роуфхейвън щяха да се стекат под неговото знаме. Той вече разполагаше с Белдинук и Флийдс, със свободните рицари на честта, с Хиърдън и Мистария. С толкова много войски съкрушаването на Радж Атън трябваше да е лесно.
И все пак Габорн продължаваше да изпитва дълбоко безпокойство. Усещаше как смъртта се промъква към всеки мъж и жена в обкръжението му. При Карис предстоеше битка и тя не можеше да се отлага за след седмица. Опасяваше се, че Радж Атън му устройва някаква клопка.
Безпокоеше се, че дори с помощта на Лоуикър и тази на Флийдс няма да може да събере достатъчно войска за сражението.
Отиде до брега на езерото, за да поостане насаме с мислите си. Между скалите имаше поникнали жълти цветенца. Той откъсна едно и го вдигна пред очите си. Като дете винаги се беше радвал на такива цветенца, смяташе ги за същинско съкровище, макар сега да виждаше колко са обикновени.
Като хората. Като мъжете, жените и децата навсякъде. Той все още ценеше живота на всекиго от тях, но Земята го бе предупредила, че може да спаси едва малцина.
Неговият Дни пристъпи до водата и смъкна качулката на наметало си, излагайки на слънцето късо подстриганата си коса. Мършавата му фигура приличаше на скелет, лицето му беше белязано от грижа. Той коленичи и гребна с шепи да отпие от бистрата вода.
— Какво става в Карис? — попита го Габорн.
Сепнат, схоларът разтвори пръсти и отвърна на Габорн, без да се обръща:
— Всичко с времето си, ваше величество.
— Не можеш просто да записваш смъртта на хората — каза Габорн. — Колкото и да се стараеш да го скриеш, все пак изпитваш нещо към тях. Вчера, когато падна Синята кула, видях ужаса на лицето ти.
— Аз съм Свидетел на Времето — отвърна Дни. — Не се намесвам.
— Смъртта дебне всеки мъж и жена в свитата ми. В Карис има стотици хиляди души и съм убеден, че смъртта дебне и тях. Нима просто ще останеш безучастен свидетел на всичко това?
— Едва ли мога да направя нещо, за да го спра — отвърна Дни. Обърна се и погледна Габорн. Една сълза блесна в окото му, озарена от утринното слънце.
„Какво ми казва? — зачуди се Габорн. — Че няма да го спре, или че не може?“
„Не може“ — реши той. Но ако беше така, що за капан им подготвяше Радж Атън — толкова коварен, че да не може да се избегне? Габорн трябваше да научи повече.
— Снощи ме попита дали някога бих Избрал някой Дни — заговори той. — Отговорът ми е да, ще го направя. Но само ако Дните се отдаде в служба на своите събратя.
— Стремите се да си спечелите моя съюз? — попита го Дни.
— Стремя се да спася човечеството.
— Стремежът ви може да се окаже напразен.
— Колко удобничко е просто да си останеш страничен наблюдател — ядоса се Габорн. — Да се преструваш, че безразличието е добродетел и че времето е подпечатало съдбите ни.
— Надявате се да ме предизвикате да наруша клетвите си? — каза Дни. — Не мисля, че такъв подвиг е достижим за вас. Мнението ми за вас се занижи. Ще го запиша в книгата на живота ви.
Габорн поклати глава.
— Просене, подигравка, дразнене, изнуда. Ако те моля за трудни неща, искам го не само за себе си. Предупреждавам те: няма да те Избера. Тръгвам на битка заедно с теб, но няма да те Избера. Най-вероятно днес ще умреш, ако не ми назовеш заплахата, която ни чака при Карис.
Дните потръпна, стисна зъби и обърна глава. Но треперенето му подсказа много на Габорн. При Карис ги чакаше опасност, толкова огромна заплаха, че Дни наистина вярваше, че днес ще умре.
Но предпочиташе забвението, вместо да наруши клетвата си за ненамеса в човешките дела.
След малко дойде Ерин Конал. Беше го предупредила, че иска да поговорят насаме, и сега седна до него и каза:
— Ваше величество, имам сведения за заговор срещу вас.
След това му описа накратко замисъла на крал Андърс да осуети претенциите на Габорн за трона.
Габорн се почувства смазан. Трудно му беше да си представи, че Андърс е способен на това. Да му се противопостави друг владетел беше толкова… разточително.
Беше си представял, че хората ще се възрадват, като чуят, че Земята е избрала нов крал. Но ето че от земята сякаш никнеха врагове, като… като тези жълти диви цветчета.